Галерия

1

След като прекарва известно в кувьоз, Мария получава церебрална парализа. Израства в инвалидна количка, която вече е като част от нея- без количката просто не може да се движи. Днес е на 18 и ежедневният й живот е изцяло зависим от нея.

 Мария живее като  всички в нейното положение. Ходи на училище- с количката си, естествено. Майка й, Елени Стаму, я съпровожда ежедневно до училище, винаги с градския автобус. От този петък обаче Мария се чувства неудобно при гледката на автобуса, който идва на спирката. Ще я оставят ли да се качи и да отиде на училище или ще я изгонят? Както заявява шофьорът на смаяната й майка. Пред момичето, което изпада в шок и плаче часове наред.

 В петък сутринта, както всеки ден, двете чакат на спирката Месогион близо до дома им. Автобусът пристига, спира, но те не могат да се качат. Вратата се отваря точно пред кошче за боклук и количката не може да мине. „Помолих шофьора да премести малко автобуса, за да се качим” казва госпожа Стаму, без да очаква това, което последвало. Шофьорът й заявил, че „това е вторият път, когато правиш нещо подобно, ако го направиш пак няма да те пусна да се качиш отново в автобуса”.

 Както казва госпожа Стаму „като че ли не стигаше това, ами имаше и продължение. Шофьорът и една от пътничките ме обвиниха, че нарочно съм се криела зад колоната, така че той да не ме види. Като че ли имам причина да направя нещо подобно”. Майката на момичето, след като дъщеря й пристига в училище, се свързала с Организацията за градски транспорт на Атина, за да подаде сигнал за случката. От там обаче я уведомили, че случаят ще се провери само ако подаде писмено обвинение, така че ако то бъде доказано, шофьорът да може да бъде наказан дисциплинарно.

 „Не знам дали нещо ще се случи. Не докладвах случката заради лично отношение  към конкретния човек. А защото подобно поведение се среща все по-често” каза за вестник Вима госпожа Стаму. Тя от собствен опит знае, че на хората в неравностойно положение в Гърция винаги им е било трудно. Но в последните години, може би като последица от кризата, хората са станали груби и всеки гледа само себе си. Госпожа Стаму е пътувала в Европа заради лечението на дъщеря си. „Винаги ми е правело впечатление колко хора с инвалидни колички има в тези градове по улиците- даже такива в легла излизаха на разходка в парка. Човек можеше да си помисли, че е имало някаква катастрофа, някаква война. След това разбираш каква е разликата- там тези хора се движат свободно. Тук са затворени в къщите си”...

 Историята на госпожа Стаму става известна скоро след сигнала, отправен към омбудсмана за поведението на шофьор от градския транспорт в Солун. В този случай обаче „проблемът” е в цвета на кожата на пасажерите. В сряда на обед в Солун шофьор на градски автобус принуждава двама емигранти африканци да слязат от автобуса по линия 26. На обвиненията на останалите пътници реагирал с „Да, бе, от Златна зора съм. Е, и?”. Прокуратурата вече е сезирана по случая.