Галерия

2

1

Повишаването на опасността от ядрената катастрофа в атомната централа във Фукушима на максималната седма степен по Международната скала за ядрените събития предизвика безпокойство не само в Япония, но и в целия свят. Много хора се запитаха как е възможно от една страна представител на компанията да заявява, че изхвърлената от АЕЦ Фукушима радиация може да превиши изхвърлената от през 1986 и от друга да се твърди, че аварията в Япония е съвсем различна от тази в Чернобилската централа. GRReporter потърси отговора на този и други въпроси, свързани с продължаващия със седмици ядрен кошмар в Япония от професора по ядрена физика в Аристотеловия университет в Солун Константинос Папастефану.

Бихте ли посочил какво означава на практика повишаването на опасността от централата във Фукушима от 5-та на 7-ма степен?

Това е свързано с количеството радиация, което е изтекло в околната среда. Истинската степен на инцидента ще стане ясна много по-късно, когато ще бъдат преустановени всички изтичания и ще бъде направена крайната равносметка за елементите, които се били освободени от реакторите.

Според мен в Япония избързаха да покачат степента на инцидента на 7. На база на официалните съобщения от страна на отговорниците, днес един сериозен учен не може да приеме, че тази степен е реална. Защото ако това е вярно, как да приемем, че е изтекла радиация, равна на само 10 на сто в сравнение с Чернобил? Тук имаме едно разминаване между двете информации. Ако първата е вярна, тогава втората е погрешна.

Можем ли да говорим за нов Чернобил в случая с Фукушима?

Събитията сочат, че е възможно да се изправим пред подобна опасност, и дори пред по-голям ядрен инцидент. Освен това  информацията, която получаваме не е достатъчна, за да направим една сериозна преценка.

В Чернобил реакторът беше един, а тук са четири. Това, което знаем е, че реално реакторите не се охлаждат вътрешно. Не искам да се правя на пророк, но когато виждам, че в Япония не се правят много неща или това, което се прави няма резултат разбирате, че не е странно появяването на една такава мисъл. За момента обаче не смятам, че това е напълно възможно.

Кои радиоактивни изотопи са открити досега в изтеклата радиация?

Откриха количество стронций 90 в почвата и растенията около централата, но не и в отдалечени райони, въпреки че нямаме информация за данните, които отчитат в тях. Не ги съобщават. В началото съобщиха само за радиоактивния йод, след известно време съобщиха за радиоактивен цезий, сега ни информират за радиоактивния стронций. Радиоактивните продукти на ядреното делене са около 25 на брой. Не е възможно да не са изтекли всички от първия момент. Няма как да е изтекъл един радиоактивен изотоп, а останалите не. Ясно е, че не съобщават тези неща за да не създадат паника в местното население, както и останалия свят.

Радиацията стигна ли до Европа?

Радиацията е стигнала навсякъде. По западното крайбрежие на САЩ вече бяха открити изтопи на ксенона. По североизточното крайбрежие също са измерени различни изотопи. Във всички страни в Европа са открити йод 131 и цезий 134 и 137. Следователно поне северното полукълбо, където въздушните маси се движат в една посока е изцяло засегнато от изтеклата от АЕЦ Фукушима радиация.

Количествата обаче опасни ли са?

Вижте, количествата са високи най-вече в Япония, около Фукушима и в разположените около нея райони. От там нататък, облаците, които се образуват от продължаващото изтичане на радиация пътуват и въздушните маси ги пренасят на много големи разстояния. Япония се намира в средата на един много голям океан. В него няма никакви препятствия и така един облак, който се намира над него може много лесно да се придвижва. Както изглежда, съществуват течения от юг към север. Така се обяснява фактът, че радиацията достигна до Северния полюс много бързо. И нека не забравяме, че движението на водата в Тихия океан е в посока към Северния полюс. Така, когато облакът е продължил да се движи се е озовал в Атлантическия океан, като е преминал над Исландия. Там е започнал да се разсейва, защото когато облаците изминават големи разстояния в даден момент се разсейват. От този момент нататък радиацията е започнала да се разпространява по метода на дифузията и на изток и на запад, към САЩ и Европа и от там нататък да се разпространява постепенно.

Т.е. не бе нужно до нас да достигне облак. Радиацията пристигна чрез дифузия. Така тя може да достигне на много места, но количеството й ще е особено ниско. Така се обяснява фактът, че нивото на радиацията в цяла Европа е ниско и по-конкретно около милион пъти по-ниско от това на изтеклата в района на централата радиация.

Тук се намира разликата в сравнение с инцидента в Чернобилската централа, когато радиацията над Гърция беше много висока, поне милион пъти по-висока от тази, която съществува в момента от Фукушима. Това означава, че ситуацията там е сериозна, но тук не е. Все пак обаче трябва да поясним, че говорим на база измерените в цяла Европа стойности на радиацията.

Ако обаче техниците загубят напълно контрол и изтичането на радиацията продължи или евентуално някой реактор избухне и се освободят огромни количества радиация в атмосферата, това ще означава, че и количествата, които ще се придвижат също ще бъдат огромни. Но аз лично не смятам, че до нас може да достигне толкова силна радиация, че да може да бъде сравнена с тази, която беше дошла дотук след избухването на реактора в Чернобил. Смятам, че е много трудно, дори невъзможно това да се случи. Но могат да пристигнат много по-големи количества радиация от тези, които имаме сега.

Искаме обаче да вярваме, че понеже във Фукушима вече се намират френски ядрени специалисти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и ядрени технолози от General Electric, чиято технология бе използвана за построяването на 55-те ядрени реактори в Япония, може би ще бъдат открити подходящите начини на овладяване и опасността ще бъде ограничена. Но това е нещо, което ще очакваме. Засега новините, които идват от там не са добри. Например днес (13.04) Международната агенция за ядрена енергия определя общото състояние (general situation) във Фукушима като много сериозно.  Това означава, че проведените работи имат съвсем малки резултати и не знаем още какво да очакваме. В такива случаи никой не трябва да говори с предположения.

Смятате ли, че цялата тази ситуация ще предизвика една сериозна дискусия в световен мащаб относно използването на атмоната енергия?

Не смятам, че това ще се случи. И това, защото ядреното лоби на планетата е много силно. Големите ядрени и военни индустрии произвеждат реактори, за да ги продават. А когато продават очакват печалби и много други облаги. Те не се стряскат от подобни инциденти. Дали ще се случи даден инцидент, което винаги е една възможност не засяга нито тях с оглед да ограничат своята продукция, но нито и страните да спрат инсталирането на реактори. Нека не забравяме, че правителствата на страните са обект на натиск от страна на ядреното лоби с цел инсталирането на реактори, точно заради големите печалби, които очакват.

Но дори и да оставим това настрани страните имат нужда от огромни количества енергия. По какъв друг начин биха могли да се произведат тези количества? Когато на планетата днес живеят 6,85 милиарда хора и до 2030 те ще са достигнали 9 милиарда, как би могла да бъде осигурена електрическа енергия за всички тях? Следователно ядрената енергия е едно необходимо зло.

Нека да поясня: Аз съм за ядрената енергия, но не мога да пренебрегна несъобразяването с важни параметри при инсталирането на един ядрен реактор в дадена страна. Японците имат 55 реактори и виждате, че при един инцидент не могат да се справят със ситуацията, а би следвало да са запознати с тези неща от самото начало. Би следвало да бъдат винаги готови и да имат познания какво трябва да направят в подобен случай. Това, което показват в момента е състояние на паника, вдигнали са ръце и чакат помощ „от горе”. Е, това не ми изглежда много добре. В този случай на чия страна бих могъл да бъда? Трябва ли да се преструвам, че не виждам всичко това?

Но ядрената енергия няма да се прекрати, както това не стана и след инцидента в Чернобил. Минаха 25 години и хората го забравиха. Ако не се беше случило това в Япония, на 26 април, когато ще се навършат 25 години от избухването на реактора в Чернобил всички щяха да говорят за годишнина. Според мен е нелепо да говорим за годишнина, когато говорим за една такава катастрофа за човечеството. След време обаче и днешната криза с централата във Фукушима също ще бъде забравена.