Галерия

1

Във втория случай един 17-годишен пакистанец, доведен при прокурора от пълнолетен свой сънародник, продължава да се намира в Детска болница, където са му направени необходимите медицински изследвания за инфекциозни и заразни болести, докато се намери институция за непълнолетни, където да бъде преместен.

Все повече хора чукат на вратата на детските селища SOS

С всеки изминал ден се увеличава броят на родителите, които не могат да изхранват децата си. Хуманитарната криза унищожава социалните структури и кошмарните последствия се виждат в детските селища SOS, където стотици семейства се обръщат за помощ.

"Идват и се молят да вземем децата им, като казват, че те самите не са в състояние да се грижат за тях. Тази тенденция се появи през 2010 г. и непрекъснато се засилва", казва Стергиос Сифниос, директор социална дейност и изследване в «Селищата SOS».

"Тази година през първата половина на 2011 г. тези случаи са се увеличили с 65% в сравнение със същия период миналата година. В абсолютни стойности, от всеки 1.000 случая, които покриваме с нашата дейност, 250 се отнасят до настаняване и грижа в детските селища, а при над 800 случая има нужда от икономическа помощ".

От 2010 г. в офисите на "Селища SOS" започнаха да се появяват родители, живеещи под прага на бедността, и да искат, ако има възможност да приютят там децата им. Да останат там, докато родителите си намерят работа. Мнозина от тях са загубили работата си, а в доста случаи става въпрос за самотни родители.

В по-голямата си част това са гърци (80%), и само 20% са икономически емигранти.

"Опитваме се да подкрепяме семействата със съвети, с материална помощ, храна, дрехи, понякога с пари, като например за плащането на наема. Но сме приели много малко деца от случаите, в които семействата имат финансови проблеми, и има възможност да се върнат в семействата си. Нашата цел е да помогнем на родителите и да предотвратим раздялата с детето", обяснява г-н Сифниос и отбелязва, че в "Селищата SOS" също имат доста проблеми, тъй като даренията са намалели, а липсата на социални структури увеличава непрекъснато нуждите на хората.

Освен "Селищата SOS" във Вари, Солун и Александруполи, функционират и три Центъра за подкрепа на семейството, а сега се подготвя още един център в Ираклио, Крит.

В същото време много сиропиталища са изправени пред големи трудности, и не са в състояние да покриват основните разходи за функционирането си и са застрашени от закриване. Днес в частния сектор има 20 сиропиталища, които приютяват стотици деца, и оцеляват с помощта на други институции. Същевременно в публичния сектор функционират 19 институции с 950 деца, а други 400 са настанени при приемни родители.

Кризата увеличава с бързи темпове молбите в социалните домове, а в същото време даренията са намалели драстично. Още една причина за незавидното положение на тези институции обаче е и невъзможността на държавата да уреди въпросите с използването на имуществото от завещания.