Галерия

1

Изключително обезпокоителни са данните за бедността в Гърция, както бяха представени от министъра на заетостта Лука Кацели на конференцията „Политики за борба срещу бедността и ролята на гражданското общество”. Един от пет души живеят под прага на бедността, като 22% от тях са възрастни хора и 23% от бедните са децата на възраст под 17 години. Шок предизвиква и изводът, че през последните години, въпреки че имат работа, много хора не могат да си докарат достатъчно доходи и се намират под прага на бедността, отбеляза Христос Триандафилу.

Според Георгиос Дурос от Статчистическата служба на Гърция най-голяма опасност от обедняване грози децата на възраст до 17 години, докато 37% е опасността за безработните. От бедността се интерсуват единствено пресата, неправителствените организации и синдикатите, казва Манос Мацакис от Атинския Икономически Университет. „Ако сравним детската бедност в Гърция с тази в Европа, тя е с 4% по-висока - 10% е в Гърция и 6 % в Европа, а бедните деца в страната са в по-лошо състояние от бедните деца в Европа”. Бедността при децата е проблем, на който трябва да се обърне по-голямо внимание, защото в страната той се увеличава. За разлика от бедността при децата, тази при възрастните хора е паднала двойно през последните 14 години, като в момента се движи на еднакво ниво с останалите европейски държави, където нивото е стабилно. Като причина за това може да се отчете увелоичението на пенсиите на осигурителните каси на земеделците, които са се увеличили със 154% от 1998 г. до 2008г., както и увеличението с 276% на надбавката за социална солидарност към пенсионерите. За същия период от време надбавките за децата са на сумите, които са получавали родителите през 1997 г., което обаче в реални цени показва намаление с 27,7%, отбелязва г-н Мацакис.

Интересен факт е, че в Гърция надбавките се изчисляват според професията и работата на родителя, т.е. важащата за всички сума е 25 евро месечно, но детските надбавки за служителите на държавна работа са 71 евро месечно, 236 евро за банковите служители и доста високи за работещите в държавни предприятия, докато в останалите европейски страни детските надбавки не са свързани с професията на родителите, заяви проф. Мацакис. Според неговите проучвания е интерсно да се отбележи, че само 13% от децата, които са в многодетни семейства са бедни, 57% са бедните деца, които са в семейства с едно или две деца, а 68% от бедните деца живеят в селски райони, докато 83% от децата са гръцки граждани.

„Трябва да се подкрепят всички семейства независимо от доходите, независимо от това колко деца имат, както и да се подкрепят младите двойки, за да могат да станат независими. Държавата е необходимо да подсигури и служби за услуги за семейството, а не само надбавки” завърши Манос Мацакос.

Във връзка с детската бедност, отец Апостолос Кавалиотис каза, че едно от доказателствата за нейното увеличение е, че са се увеличили просещите или работещите деца по светофарите и 2010 г. те наброяват 11750 деца като повечето от тях са в Атина и са без родителите си.

Заплашени от обедняване са младежите и жените, които са специално изследвани от преподавателката в Университет Пандио Мария Карамесини, тъй като младите срещат трудности, когато трябва да си намерят за първи път работа и да преминат от стадия на обучение към трудовия пазар, а пък жените заради социалните роли, които трябва да изпълняват, но и заради дискриминация на трудовия пазар. „ Те получават по-ниски заплати в сравнение с мъжете и с по-възрастните и често са зависими от други членове на семейството” отбелязва г-жа Карамесини. Според Изследване на Евробарометър за 2009 за обедняването и социалната изолация, които данни са били поместени вчера в интернет, Гърция е на 6-то място с най-висок процент на своите граждани (25%), които са застрашени от обедняване и се нарежда след Румъния, Литва, Латвия, Естония, Унгария и Полша. Най-висок е процента сред младите на възраст между 18 и 24 години (30%), като на тази въраст 25,5% от мъжете ги заплашва бедността, която чука на вратата на 34,4% от жените. Впечатляваща е голямата разлика от 9,8%, която съществува между двата пола, отбелязва изследователката. Като последствия от кризата, г-жа Карамесини казва, че с очакването да се увеличи безработицата, съществува голяма разлика между мъже и жени от 12%, която е и най-голямата разлика в страните от ЕС. Но интересното е, че младите хора и жените са били по-малко „ударени” от кризата в сравнение с останалите групи – намалението на високите заплати и на пенсиите най-вече е засегнало мъжете. Едно от заключенията и предположенията е, че кризата ще направи по-зависими младите хора от техните семейства, тъй като остават до по-голяма възраст да живеят в дома на семейството си.

Въпреки че имат работа, много хора не могат да си докарат достатъчно доходи и се намират под прага на бедността, отбеляза Христос Триандафилу. Бедните работещи, за да преживеят трябва да работят поне седем месеца, а в Гърция прага на бедността е изсичлено, че означава един човек да има годишен доход от 6 480 евро или месечен доход от 540 евро. Според проучването на г-н Триандафилу съществуват три механизми, които водят до обедняване – ниски заплати, малко членове на семейството работят и според броя на хората, които са зависими от работещия. „Бедните работещи са 14% от работещите, което е двойно по-голям процент от останалите европейци” отбелязва. „Във всички страни на ЕС работещите, които са на временни договори имат по-големи опасности от обедняване от тези, които са на постоянен или безсрочен договор.”

Конференцията „Политики за борба срещу бедността и ролята на гражданското общество” беше открита от министъра на заетостта Лоука Кацели и заместник министър Анна Далара, която отбеляза, че е необходимо не да се дават благодеяния, а хората да станат активни граждани.