Галерия

1

«Тъжно е, че в един толкова критичен за страната период член на парламента се държи по толкова неразумен начин», отбеляза в своето неделно изявление Атинският архиепископ Йеронимос във връзка с постъпката на депутата от СИРИЗА.

Случката, която предизвика лавина от реакции, стана на Нова година по време на традиционния карнавал в Аргос Орестико, област Касторя. Тогава Вангелис Диамандопулос се маскирал като поп, на име «Поп Сура», който „погребва” кризата и благославя „вярващите” в меморандума с тяхното постижение.

В своето неделно обръщение митрополитът на Солун Антимос се спря специално на тази случка, искайки оставката на депутата: «Преоблякъл се като поп, взел една ваза и благославя народа. Не може той да участва в тайнството на Светото причастие. Ако бях лидер на партията му, щях да го изгоня още същия ден. Може ли един депутат да обижда православната вяра? Трябва да си подаде оставката или ръководството на партията му да го принуди да поиска публично извинение. Ако не се разкае, няма да види спасение».

След солунския митрополит още много митрополити се изказаха, осъждайки поведението на депутата.

Митрополитът на Димитриада Игнатиос например казва: «Тъга и отвращение предизвиква у всеки цивилизован човек неприемливото, неприлично и обидно поведение на депутата от СИРИЗА Евангелос Диамандопулос по време на карнавала в Аргос Орестико, който избра да изрази „политическите” си позиции подигравайки се на духовенството и най-голямото тайнство на православната църква, тайнството на Светото причастие, и то по времето на най-светите дни за църквата. Това ли е новият морал на лицата и партиите, които имат амбицията да управляват страната? Господин депутатът знае ли какви последствия би имало подобно действие в една ислямска държава? Нима фактът, че живеем в свободна и християнска Гърция, където именно защото е християнска държава, всеки може да вярва в каквото иска, го кара да смята, че са позволени подобни отвратителни действия? Очакваме с особен интерес официалната реакция на партията и нейния лидер».

Митрополитът на Касторя Серафим от своя страна заяви:

«По отношение на това, което прочетох и видях в различни сайтове във връзка с карнавала в Аргос Орестико, съм длъжен да заявя:

1. Напомнят ми на снимките от 1917 в Русия, когато болшевиките се подиграват с всичко свято за църквата.

2. Срамувам се.

3. Съжалявам него и всички онези, които са участвали заедно с него в този маскарад и заедно с моя съсед митрополита на Сисани и Сиатиста Павлос съжалявам дълбоко за тяхната „култура”.

4. Не са ли ме чули до днес да подчертавам, че каквото е свято за един, трябва да бъде уважавано от другите, при това като се има предвид, че мнозинството от народа са православни християни?

5. Пожелавам Бог да ни просвети и да ни даде опрощение.

Какво отговаря депутатът

На тези обвинениея депутатът от СИРИЗА отговори по следния начин:

„На Нова година в Аргос Орестико, област Касторя, се проведе традиционният карнавал, в който участвам през последните 20 години.

В тазгодишния карнавал темата отново беше сатирична, ние пресъздадохме кризата, която според управляващите свършва, и представихме нейното погребение. Ролята на свещеника изиграх аз.

Това стана повод за негативните анонимни коментари на малка част от свещениците, и на митрополита на Сисани и Сиатиста Павлос.

Истината е, че не съм много изненадан, тъй като църквата по традиция изпитва неприязън към всеки древен обичай, който е успял да се съхрани през вековете.

Ако същите реакции бяха изразени срещу някой обикновен гражданин, тогава щяхме да говорим за неприемлива намеса на съществуващата религия във целия спектър на обществения живот, в ежедневието на гражданите. Времето, когато това е било възможно, се нарича Средновековие с целия негативен заряд, който носи самото споменаване на тази епоха.

Реакциите, обаче, не бяха насочени към някой от множеството обикновени граждани, които се преобличат като свещеници на карнавалите, а към мен заради факта, че съм депутат.

И това поражда много сериозен въпрос, свързан с изкривената логика на църквата, че има правото да се намесва в случаи, които според нейната преценка имат политически измерения, като при това се опитва да формира политическата реалност.

Всичко това наистина представлява различно схващане за култура, различно от „моята” култура, която се характиризира с приемането на различното, с уважение към религиозния, сексуален, политически избор на всеки гражданин – стига този избор да не се обръща срещу човека – със свобода на изразяване, висша форма на която си остават сатирата и автосарказмът.

Основният момент обаче, който надмина всичко в отвореното писмо на митрополита на Сиатиста беше въпросът, който той постави директно пред лидера на СИРИЗА за възможността да управлява с депутати като мен.

От десетилетия, още от създаването на гръцката държава някои от свещениците са объркали църковния кръст с кръстчето, което избирателите поставят по време на избори, объркали са паството си с електорат.

Народът вески път е призован да избере политиците, които ще го управляват, не според указанията на някой свещеник, а въз основа на предложенията на тези политици за обществото, което искат да създадат”.

Отговорът на митрополита на Сисанио Павлос

„Прочетох съобщението на депутат Диамандопулос във връзка със събитията по време на карнавала в Касторя, в което той споменава специално моята личност, и искам и аз да направя някои забележки.

Господин депутатът не сполучи почти по никоя от точките в съобщението и аргументите си. Използва познатите клишета за Средновековието, реакциите на църквата по отношение на древните обичаи, и накрая стига до извода, че е бил нападнат заради статута му на депутат. Също така се прави, че не разбира същността на реакцията, истинската причина за реакцията и моята и на другите свещеници. Във всичко това той е сбъркал.

Преди 30 години в малко градче на област Евия, по време на карнавала две деца се подиграваха на Светото причастие. Направиха точно това, което направи сега и господин депутатът. Моята реакция беше незабавна и твърда. Онези деца тогава обаче разбраха грешката си и посикаха извинение. Онези деца не бяха депутати, но бяха критикувани колкото вас и даже повече. Така че не се опитвайте да се изкарате герой. Не сте атакуван заради качеството ви на депутат, а заради конкретното ви действие. Затова не се правете, че не разбирате.

Ако просто се бяхте преоблякъл като свещеник, който погребва кризата, никой нямаше да се занимава с вас. Но вие се подиграхте с едно от най-светите неща за един християнин – Светото причастие.

Говорите за древни обичаи, но знаете, че сатирата винаги се е отнасяла до конкретни лица, и никога до вярата на хората.

Говорите за Средновековие, но и тук грешите. Преди много години в едно телевизионно предаване участваше настоящият архиепископ на Албания Анастасиос, а събеседника му не вече помня. Той обаче започна да говори за Средновековието и архиепископът започна да се смее. Събеседникът му се засегна и го попита защо се смее, а архиепископът отговори, че не смята да се оправдава за нещо, което не се отнася до православната църква. Така че господин депутат, четете повече, за да видите, че в православната църква няма Средновековие. Затова оставете цитатите и заучения език, който често се използва от левицата по отношение на църквата. Вижте дали не е средновековен начинът, по който се отнасяте към църквата, когато не й признавате правото да говори.

А що се отнася до вашата „култура”, добре би било да обърнете особено внимание на думите на митрополита на Касторя, който казва, че «каквото е свято за един, трябва да се уважава от всички». Вашето действие отрича думите ви за примане и уважение на това, в което вярва другия. Изглежда, че това ваше „уважение” изключва православните християни в нашата родина и във вашия град, след като ги обидихте по такъв начин.

Също така не търсете политически мотиви там, където ги няма. Чадърът, под който побързахте да се скриете, е целият в дупки.

И накрая да кажа две думи и за последния ви довод, според който съм минал всякаква граница. Господин Алексис Ципрас ми оказа честта да използва обширна част от един мой текст по време на важен митинг на вашата младежка организация. Това явно показва уважение към моето слово. Затова имам правото не само като духовник, но и като гражданин на тази страна, освен ако не смятате, че ние сме граждани втора категория, да го попитам дали вашата „култура” е култура на цялата му партия”.

Последва нов отговор от страна на депутата от СИРИЗА

След това съобщение на митрополит Павлос Евангелос Диамандопулос излезе със следния отговор:

«В миналото лично аз приветствах антифашисткото слово на митрополита, но това не означава, че всяко негово мнение не може да бъде критикувано. Ясно е, че споменаването на Средновековието от моя страна се отнася до манталитета, изразяван през този исторически период, който както знаем всички е свързан с католическата, а не с православната църква. Що се отнася до тайнството на Светото причастие, пресъздадено по време на карнавала, ще кажа само, че по време на различни карнавали и други подобни прояви в цялата страна се пресъздава също толкова Святото тайнство на бракосъчетанието, както и на изповедта. Със сигурност в никой от тези случаи няма никакво намерение да бъде засегнато религиозното чувство и християнската вяра на народа от страна на участниците в карнавалите, както не е имало подобно намерение от моя страна и от страна на останалите съграждани, участвали в спорната случка. Във връзка пък с коментара на митрополита за моята „култура” и за това доколко тя е в съответствие с партия, която има перспектива да управлява страната, мога само да изразя отново силното си недоволство от тази намеса в политическия живот. Ясно е, че и свещениците и вярващите на нашата страна са равноправни граждани, и е съвсем нормално евентуалното им различно отношение по определени въпроси, когато обаче някой настойчиво пита ръководството на партията ми дали приема моята „култура”, определено той е отишъл твърде далеч. Уважението към различията се намира в основата на християнската вяра, както и на ценностите на левицата. С това убеждение и призив бих искал да приключи този въпрос, който за съжаление прие на първо място различни измерения, и на второ по-големи от онези, които биха му подхождали. Лично аз нямам намерение да се връщам на въпроса за карнавала в момент, когато голяма част от нашия народ е изправен пред проблема как да оцелее, а правителството на Самарас продължава да се упражнява по въпроси като заплати, пенсии, права на трудещите се и социални блага”.