Галерия

1

«Тъжно е, че в един толкова критичен за страната период член на парламента се държи по толкова неразумен начин», отбеляза в своето неделно изявление Атинският архиепископ Йеронимос във връзка с постъпката на депутата от СИРИЗА.

Случката, която предизвика лавина от реакции, стана на Нова година по време на традиционния карнавал в Аргос Орестико, област Касторя. Тогава Вангелис Диамандопулос се маскирал като поп, на име «Поп Сура», който „погребва” кризата и благославя „вярващите” в меморандума с тяхното постижение.

В своето неделно обръщение митрополитът на Солун Антимос се спря специално на тази случка, искайки оставката на депутата: «Преоблякъл се като поп, взел една ваза и благославя народа. Не може той да участва в тайнството на Светото причастие. Ако бях лидер на партията му, щях да го изгоня още същия ден. Може ли един депутат да обижда православната вяра? Трябва да си подаде оставката или ръководството на партията му да го принуди да поиска публично извинение. Ако не се разкае, няма да види спасение».

След солунския митрополит още много митрополити се изказаха, осъждайки поведението на депутата.

Митрополитът на Димитриада Игнатиос например казва: «Тъга и отвращение предизвиква у всеки цивилизован човек неприемливото, неприлично и обидно поведение на депутата от СИРИЗА Евангелос Диамандопулос по време на карнавала в Аргос Орестико, който избра да изрази „политическите” си позиции подигравайки се на духовенството и най-голямото тайнство на православната църква, тайнството на Светото причастие, и то по времето на най-светите дни за църквата. Това ли е новият морал на лицата и партиите, които имат амбицията да управляват страната? Господин депутатът знае ли какви последствия би имало подобно действие в една ислямска държава? Нима фактът, че живеем в свободна и християнска Гърция, където именно защото е християнска държава, всеки може да вярва в каквото иска, го кара да смята, че са позволени подобни отвратителни действия? Очакваме с особен интерес официалната реакция на партията и нейния лидер».

Митрополитът на Касторя Серафим от своя страна заяви:

«По отношение на това, което прочетох и видях в различни сайтове във връзка с карнавала в Аргос Орестико, съм длъжен да заявя:

1. Напомнят ми на снимките от 1917 в Русия, когато болшевиките се подиграват с всичко свято за църквата.

2. Срамувам се.

3. Съжалявам него и всички онези, които са участвали заедно с него в този маскарад и заедно с моя съсед митрополита на Сисани и Сиатиста Павлос съжалявам дълбоко за тяхната „култура”.

4. Не са ли ме чули до днес да подчертавам, че каквото е свято за един, трябва да бъде уважавано от другите, при това като се има предвид, че мнозинството от народа са православни християни?

5. Пожелавам Бог да ни просвети и да ни даде опрощение.

Какво отговаря депутатът

На тези обвинениея депутатът от СИРИЗА отговори по следния начин:

„На Нова година в Аргос Орестико, област Касторя, се проведе традиционният карнавал, в който участвам през последните 20 години.

В тазгодишния карнавал темата отново беше сатирична, ние пресъздадохме кризата, която според управляващите свършва, и представихме нейното погребение. Ролята на свещеника изиграх аз.

Това стана повод за негативните анонимни коментари на малка част от свещениците, и на митрополита на Сисани и Сиатиста Павлос.

Истината е, че не съм много изненадан, тъй като църквата по традиция изпитва неприязън към всеки древен обичай, който е успял да се съхрани през вековете.

Ако същите реакции бяха изразени срещу някой обикновен гражданин, тогава щяхме да говорим за неприемлива намеса на съществуващата религия във целия спектър на обществения живот, в ежедневието на гражданите. Времето, когато това е било възможно, се нарича Средновековие с целия негативен заряд, който носи самото споменаване на тази епоха.

Реакциите, обаче, не бяха насочени към някой от множеството обикновени граждани, които се преобличат като свещеници на карнавалите, а към мен заради факта, че съм депутат.

И това поражда много сериозен въпрос, свързан с изкривената логика на църквата, че има правото да се намесва в случаи, които според нейната преценка имат политически измерения, като при това се опитва да формира политическата реалност.

Всичко това наистина представлява различно схващане за култура, различно от „моята” култура, която се характиризира с приемането на различното, с уважение към религиозния, сексуален, политически избор на всеки гражданин – стига този избор да не се обръща срещу човека – със свобода на изразяване, висша форма на която си остават сатирата и автосарказмът.

Основният момент обаче, който надмина всичко в отвореното писмо на митрополита на Сиатиста беше въпросът, който той постави директно пред лидера на СИРИЗА за възможността да управлява с депутати като мен.