Галерия

1

Стари радиоапарати, пищни абажури, кристални и порцеланови съдове, посребрени прибори и свещници, картини, дрехи и книги изпълниха двора на атинския културен център Технополис в рамките на първия фестивал на вехтошарите.

GRReporter се срещна с хората, за които отпадъците на другите са злато. От разговора научихме, че те имат своя организация и дори, че интересът за членуване в нея се е увеличил след началото на кризата.

Дружество „Хермес” е създадено през 1992 от вехтошари, които работят и до днес. Те взели това решение, за да се се предпазят от гоненията на полицията. В началото са нямали сграда, но през 2003 атинската община им е предоставила място на улица Пиреос, където да продават своите „стоки”. „От месец май тази година ни преместиха на улица Иера одос. Имаме 728 членове, 500 от които са действащи. Преди 3 години прекъснахме приема на нови членове, защото ако бяхме продължили в рамките на няколко месеца щяхме да стигнем до 3 – 4 000 вехтошари. Интересът на хората да се запишат и да продават на нашия пазар е голям, заради кризата”, разказа секретарят на дружеството Феридун Мемиш.

Според него в Атина съществува огромен брой вехтошари. „Ние не можем да приемем който и да е и затова подлагаме желаещите на проверка. Първо установяваме дали кандидатите имат истинска нужда от тази работа и изискваме поне двама от членовете ни да гарантират за тях. Искаме хората, които приемаме да не са измамници”.

Членовете на дружеството получават членска карта. Тя им дава правото да продават нещата, които намират в кофите за отпадъци на пазар под егидата на общината и полицията не ги преследва.

Янис Диамантидис – вехтошар от 22 години и учредителен член на дружеството разказа, че дейността им не е призната официално за професия. „Никой от нас няма осигуровка. 90 на сто от членовете живеем със социални помощи”.

Според вехтошарите това важи в цяла Европа. Гръцкото дружество е създадено по примера на подобни дружества в други европейски страни.

„Можем да кажем, че на практика сме общински служители без заплата, защото рециклираме отпадъците. Според статистиките на общината преди 10 години вехтошарите събирахме 24 на сто от отпадъците в Атина. Тогава в дружеството членувахме около 80 души. Като имаме предвид, че днес сме 928 можете да сметнете размера на нашата помощ към общината”.

От дружеството казват, че всички неща, които продават са „чисти”. „Тук не искаме откраднати неща, затова внимаваме много кои приемаме за членове. Имаме само един подобен случай, след който изгонихме веднага конкретния човек и го предадохме на полицията. Той беше разкрит от случайно минаващ гражданин, който позна сред стоките му свои неща”.

Вехтошарите смятат, че с работата си са полезни на културата и обществото. „Случва се да открием произведения. Наскоро един от нас намери книга на Евгениос Вулгарис, издадена във Виена през 1806, която подарихме на Културния център на общината. След това разбрахме, че съществуват само 10 копия на тази книга. Т.е. ние рециклираме също историята на страната. Да не забравяме, че поетът Андреас Калвос нямаше да бъде известен на публиката, ако един наш предшественик не бе намерил неговите „Оди” в отпадъците. Той ги е предал на Костис Паламас, след което са били издадени”.

В много случаи на вехтошарите не се налага да ровят в кофите за отпадъци. „Домакините ни познават и ни дават директно нещата. Други пъти ги оставят до кофите. Дрехите са в найлонови пликове, изпрани и дори изгладени. Много рядко вземаме мръсни дрехи, които перем ако решим да ги продадем. Не поправяме картини и други предмети, това го правят купувачите сами”. Често ги викат, за да почистят дома на починал роднина и им предоставят покъщнината, която вехтошарите излагат на пазара си.

От разговора стана ясно, че икономическата криза не е подминала и този „бизнес”. „Преди имахме клиенти от цялата страна, които идваха, за да допълнят своите колекции. Тези хора вече ги няма. Идват само такива, които искат да купят неща, от които се нуждаят на много ниски цени”.

Стоките също са намалели, защото „хората вече хвърлят много по-малко неща. През последните три години ни викат все по-рядко да разчистваме”.

Не на последно място те поставиха лошото отношение към тях. „Хвърляли са ми вода, да не говорим за обидите”, каза ветеранът Янис Диамантидис. Обикалянето на улиците през нощта също се е превърнало в приключение, заради засилената престъпност.

„Много хора мислят, че не правим кой знае какво, но не са прави. Знаете ли как е всяка вечер да бързаш да изпревариш камионите, които събират боклука, защото прехраната ти зависи от това? Правим това през цялата седмица и в неделя сме на пазара през целия ден и с печалбата от около 50 – 100 евро прекарваме следващата. Въпреки това обаче смятам, че ще оцелеем”, допълни секретарят на дружеството.