След два меморандума и орязване на доходите с над 40 милиарда евро в рамките на три години, везната между заплатите в публичния и частния сектор продължава да натежава в полза на платените от държавния бюджет. Данните потвърждават неоспоримия факт, че тежестта на финансовата криза бе поета от най-продуктивната част на гръцката икономика. Най-очебийното свидетелство е фактът, че голямото мнозинство от общо 1,5 милиона безработни в страната са бивши участници в частния сектор – служители , фермери, работещи на свободна практика и бизнесмени.
В допълнение гръцките бизнесмени са натоварени с изплащането на данъци, които надхвърлят в десетки пъти задълженията на колегите си в останалите европейски страни. Те са и един от основните фактори за увеличаването на безработицата в частния сектор, сивата заетост, неизплащането на социалните осигуровки, намаляването на частните инвестиции и запора на конкурентността.
По-конкретно, според изследване на Европейската комисия разликата между заплатите в държавния и частния сектор е най-голяма в Гърция. През 2006 заплатите на чиновниците са надвишавали с 50% на сто заплащането на служителите в частния сектор. Две години по-късно тази разлика е паднала до 40 на сто (със средна стойност 8,3 на сто). Но след прилагането на общата щатна таблица в държавния сектор и намаляването на основните заплати в частния с 22 – 32 на сто през 2012 се е увеличила отново. В момента разликата между основните заплати на служителите с начално и средно образование в държавния и частния сектор е почти 30 на сто, а в някои случаи заплатите на чиновниците са по-високи с 58 на сто.
Изследването на Европейската комисия е за периода 2006 – 2010. Сравнението за последните три години е направено въз основа на данните от единната щатна таблица в държавния сектор и тези на Института за заетостта към синдиката на работещите в частния сектор ГСЕЕ.
Например в началото на 2012 брутната основна заплата за несемеен частен служител без стаж е била 751,39 евро, т.е. малко по-ниска от съответната заплата на новоназначен служител в държавния сектор според единната щатна таблица (780 евро). След това бе гласувано намаление от 22 на сто на заплатите на служителите на възраст над 25 години и 32 на сто за тези под конкретната възраст. Така основната заплата в частния сектор падна на 586,08 евро за служителите над и 510,95 евро за служителите под 25-годишна възраст в частния сектор. Следователно разликата със заплатите в публичния сектор през 2012 е скочила до 33 на сто за хората над 25 години и 52 на сто за тези под тази възраст. Сравнението е направено само въз основа на брутната заплата, без да са включени надбавките.
Пример № 2: Несемеен частен служител с 9-годишен стаж получава 761,90 евро, докато заплатата на същия служител със средно образование в държавния сектор е 1 000 евро на месец.
Сравнението на заплатите в двата сектора не винаги е възможно, поради три основни причини:
Първо, защото в частния сектор теоретично няма таван на доходите, докато в държавния той е 2 409 евро/ месец.
Второ, увеличаването на заплатите в държавния сектор става на база на образователното ниво и преминаването в по-висока категория на всеки две или три години. Например един служител с начално образование и без стаж с назначаването си на държавна работа ще получи заплата от първа категория, т.е. 780 евро. В частния сектор обаче служител с висше образование и без стаж ще започне работа с основна заплата 586 евро. В държавния сектор той би получавал около 1 000 – 1 100 евро.
На трето място, в частния сектор заплатите поне теоретично са 14, докато в държавния – 12. Въпреки това разликата не се покрива.