Поне 200 египтяни се събраха пред сградата на посолството на своята родина в Атина в знак на солидарност към демонстрантите в Кайро, които проведоха най-мащабното до днес шествие.
„Долу Мубарак”, „Мубарак, отиди си” и „Мубарак, отивай по дяволите” бяха само някои от лозунгите, които демонстрантите държаха в ръце. Много от тях бяха довели своите деца. Някои младежи се бяха качили на едно от дърветата пред дипломатическото представителство на Египет и даваха тон на скандиранията.
Повечето от участниците в митинга са членове на общността на египтяните в Гърция. Някои от тях живеят и работят в Гърция от много години. Една от основните причини, която ги е принудила да напуснат родината си е авторитарнят режим на Хосни Мубарак.
Юсеф Азер Самуил епредседател на съюза на работниците от Египет. Той живее в Гърция от почти 26 години, вече е гръцки гражданин и на последните местни избори е бил кандидат за общински съветник с избрания за кмет Георгиос Каминис. Юсеф не е бил избран, но е съветник по въпросите за имигрантите в община Атина от 3 години, и е един от учедителните членове на Гръцкия форум на имигрантите. Ето какво разказа той за GRReporter:
„Дойдохме тук, за да изразим подкрепата си към събитията в нашата родина. Искаме да бъде сложем край на тази мизерия. Искаме да живеем свободно и човешки.
В Египет младите хора завършват университета и после стоят по кафенетата, защото няма работа. В страната се срещат рекорден брой болести. Ракът е много по-разпространен от която и да е друга страна. Жителите на Египет пият мръсна вода, нямат достъп до добро образование, а медицинското обслужване е под всякаква критика.
Цените са много скъпи и много хора гладуват. Цялата икономика на страната е съсредоточена в ръцете на 2-3 процента от населението, понеже те имат роднини в правителството. Останалите египтяни живеят под прага на бедността.
Правителството на Мубарак е едно полицейско правителство. Никой не смееше да каже и дума срещу властта, защото веднага щеше да се озове „зад слънцето”, образно казано. Извършваха се репресии над хората без никаква причина както в затворите, така и на улицата.
През последните дни положението в Египет е много лошо. Има липса на храни. Магазините са затворени, банките също. Средствата за масов транспорт не се движат. Блокирани са мобилните мрежи и интернет. Хората месят хляб в домовете си, защото фурните са затворени. А атмосферата в Александрия, където живее майка ми, която има проблеми с дишането е непоносима от дима.
Малките деца не могат да спят от шума, в много случаи са шокирани. Хората се чувстват несигурни. Не могат да спят и затова се събират по няколко семейства в едно жилище, защото се страхуват от престъпниците, които излязоха от затворите. Според мен това бе направено нарочно. Самата полиция ги освободи и им разреши да безчинстват, за да може режимът да твърди, че „ние ви защитаваме. Нека да продължим да управляваме”.
Протестите на хората в Египет няма да престанат докато Мубарак и останалите около него не напуснат властта. Египет има нужда от нови управници, от нов живот, след продължилия вече 30 години път към Голгота. Аз например не съм ходил в Египет от 3-4 години точно поради тази причина.
Много сме притеснени за Египет и за това, което преживяват хората там”.
Али Мохамед живее в Гърция от 1984. Той е учител по математика, който се е принудил да напусне страната си, за да потърси работа и препитание извън нея. През всичките тези години той живее далеч от съпругата и децата си, защото „няма друг изход”. Али разказва как преди да се озове в Европа реално не е знаел значението и смисъла на демокрацията.
„Аз завърших университета през 1980, когато Мубарак се изкачи на власт. Оттогава не се е помръднал от там. Аз съм учител по математика, но бях принуден да дойда в Гърция и да работя като общ работник вече 26 години. Работих известно време като учител далеч от Александрия и в един момент семейството ми трябваше да ми изпраща пари, за да допълни месечния ми доход. Тогава реших да замина и от август 1984 живея и работя тук.
През тези години научих много неща, като например какво означава демокрация. Дотогава не знаех какво означава демокрация, какво са различните партии. От деня, в който се родих разбрах, че имаме един президент, който ни управлява докато умре. В това се намира нашият проблем.
В Египет има хора, които нямат какво да ядат, а управниците имат милиарди долари, които са изнесли в чужди банки. Не даваха на народа дори една трохичка от това богатство. Ако го бяха направили, дори и с толкова малко сега щяха да бъдат още на власт.
Хората гладуват, разболяват се, а те не обръщат никакво внимание. Майка ми се разболя и когато я заведохме в болницата трябваше да занесем от вкъщи възглавница, чаршафи, да осигурим лекарствата. И през цялото време тя лежеше на едно походно легло. Положението е драматично.
Днес в Египет протестират два милиона души. Сред тях няма нито един артист. Режимът подкупи хората на изкуството, журналистите, т.е. всички, за да осигури тяхната подкрепа.
Хората в Египет не можеха да потърсят своите права. Каквато заплата или пенсия се определяше на някого, това беше. Да не говорим за жалката картина на депутатите от опозицията, които буквално молеха министрите да предприемат действия за неща, като например асфалтирането на някоя улица или построяването на даден мост. Когато чувате депутата, който е избран от хората, за да ги представлява в парламента да се моли на министъра можете да си представите какво остава за обикновените граждани.
Протестите в Египет изразяват ярост и омраза към това правителство. Има хиляди случаи на хора, които излизат сутринта от домовете си и не се завръщат никога. И никой не знае къде са потънали. Гласуваха един закон за извънредни мерки и когато един човек не им е удобен просто го покриват някъде. Той просто изчезва.
Болно ми е за родината ми. Моето семейство, съпругата и децата ми живеят там и съм много загрижен за всичко, което се случва. Загинаха толкова хора, а Мубарак още не иска да напусне властта. Сега той и хората около него са загрижени за своите богатства. Веднага, след като ги подсигурят той замине. Бен Али изнесе тон и половина злато, Мубарак ще вземе 4-5 тона със себе си”.
Между протестиращите се намираха и много младежи на възраст не повече от 25 години. Те разказаха как движението срещу президента Хосни Мубарак се е зародило в социалните мрежи.
Всичко започнало със създаването на група във Фейсбук, в която били публикувани снимки и материали, свързани с убийството на един младеж от полицията. Халед Саид бил в едно интернет кафе късно вечерта, когато двама полицаи му поискали пари. Той им отговорил, че няма и те започнали да го бият жестоко, докато го убили. Историята скоро пресякла границата на страната и в групата се включили египтяни от цял свят. Недоволството от полицейското насилие предизвикало появата на мнения срещу правителството и неговото авторитарно управление, които довели до днешните протести в Египет.
Всички демостранти, с които говорих изразиха убеждението си, че египетският народ е решен да продължи протестите докрай. Според тях това е единственият начин да бъдат въведени демокрация, справедливост и равенство в страната.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
