Египтяните в Атина обединиха своя глас с протестиращите в Кайро

02 Февруари 2011 / 00:02:40 Анастасия Балездрова

1546 прочитания

Поне 200 египтяни се събраха пред сградата на посолството на своята родина в Атина в знак на солидарност към демонстрантите в Кайро, които проведоха най-мащабното до днес шествие.

„Долу Мубарак”, „Мубарак, отиди си” и „Мубарак, отивай по дяволите” бяха само някои от лозунгите, които демонстрантите държаха в ръце. Много от тях бяха довели своите деца. Някои младежи се бяха качили на едно от дърветата пред дипломатическото представителство на Египет и даваха тон на скандиранията.

Повечето от участниците в митинга са членове на общността на египтяните в Гърция. Някои от тях живеят и работят в Гърция от много години. Една от основните причини, която ги е принудила да напуснат родината си е авторитарнят режим на Хосни Мубарак.

Юсеф Азер Самуил епредседател на съюза на работниците от Египет. Той живее в Гърция от почти 26 години, вече е гръцки гражданин и на последните местни избори е бил кандидат за общински съветник с избрания за кмет Георгиос Каминис. Юсеф не е бил избран, но е съветник по въпросите за имигрантите в община Атина от 3 години, и е един от учедителните членове на Гръцкия форум на имигрантите. Ето какво разказа той за GRReporter:

„Дойдохме тук, за да изразим подкрепата си към събитията в нашата родина. Искаме да бъде сложем край на тази мизерия. Искаме да живеем свободно и човешки.

В Египет младите хора завършват университета и после стоят по кафенетата, защото няма работа. В страната се срещат рекорден брой болести. Ракът е много по-разпространен от която и да е друга страна. Жителите на Египет пият мръсна вода, нямат достъп до добро образование, а медицинското обслужване е под всякаква критика.

Цените са много скъпи и много хора гладуват. Цялата икономика на страната е съсредоточена в ръцете на 2-3 процента от населението, понеже те имат роднини в правителството. Останалите египтяни живеят под прага на бедността.

Правителството на Мубарак е едно полицейско правителство. Никой не смееше да каже и дума срещу властта, защото веднага щеше да се озове „зад слънцето”, образно казано. Извършваха се репресии над хората без никаква причина както в затворите, така и на улицата.

През последните дни положението в Египет е много лошо. Има липса на храни. Магазините са затворени, банките също. Средствата за масов транспорт не се движат. Блокирани са мобилните мрежи и интернет. Хората месят хляб в домовете си, защото фурните са затворени. А атмосферата в Александрия, където живее майка ми, която има проблеми с дишането е непоносима от дима.

Малките деца не могат да спят от шума, в много случаи са шокирани. Хората се чувстват несигурни. Не могат да спят и затова се събират по няколко семейства в едно жилище, защото се страхуват от престъпниците, които излязоха от затворите. Според мен това бе направено нарочно. Самата полиция ги освободи и им разреши да безчинстват, за да може режимът да твърди, че „ние ви защитаваме. Нека да продължим да управляваме”.

Протестите на хората в Египет няма да престанат докато Мубарак и останалите около него не напуснат властта. Египет има нужда от нови управници, от нов живот, след продължилия вече 30 години път към Голгота. Аз например не съм ходил в Египет от 3-4 години точно поради тази причина.

Много сме притеснени за Египет и за това, което преживяват хората там”.

Али Мохамед живее в Гърция от 1984. Той е учител по математика, който се е принудил да напусне страната си, за да потърси работа и препитание извън нея. През всичките тези години той живее далеч от съпругата и децата си, защото „няма друг изход”. Али разказва как преди да се озове в Европа реално не е знаел значението и смисъла на демокрацията.