Галерия

1

Става дума за няколко души, които искаме да бъдат назначени в една фирма със 150 директори, където на 15 души се пада и по един директор. Ние искаме да бъдат назначени още десет души и да се раздели на две един огромен комплекс, който за да го обходиш от единия край до другия са ти необходими 14-15 минути. Това е нашето искане и фирмата, за да ни изложи пред обществото пусна тази партенка за надбавката за „ергенлък”, която подейства на хората като на „червено”, по логиката да насъскват един срещу друг безработните срещу работещите и тези, които получават по-малки заплати срещу другите, които получават повече. На това се заложи, което според нас е безотговорно за една такава фирма като рафинерията, където хората си дават душата, за да работят в тези комплекси. Нас ни осъждат тези, които минават покрай рафинерията и им мирише, а ние работим вътре с една маска закачена на коланите ни.

В медиите публикуваха вашите заплати и искам да ми кажете как ще коментирате тези данни.

Ние получаваме 17 заплати, но това е на „хартия”. Но хората, на които са им орязали 13 и 14 заплата си казват „вижте какво се случва!”. Първо, ние сме в частна компания, което е много важно, защото има връзка с това къде ще отидат парите, които искат да ни орежат. Ще ви кажа как се случи, че ние получаваме 17 заплати, което не е така. „Елиника петрелеа” са продукт на сливането на пет фирми – старите „Елиника петрелеа”, рафинерия Аспропиргос, старата Еко, старата Петрола, ДЕП и ЕЛПЕТ, и когато се сляха персоналът подписа договор и беше внедрен в една скала за заплащане. Ако преди един служител е взимал 400 000 драхми, според новия договор получаваше по-малко. Според месечната заплата се определя и дневната надница, според която от друга страна се определят заплащанията за дежурствата. И така фирмата, за да спечели, но и да не загуби служителят парите си, му каза, че ще взима по-ниска месечна заплата, но в края на годината ще получи 50 000 драхми отгоре. В съда все още има неразрешени случаи по този повод и не сме ние, които пожелахме да се получи така. Ние в месеца работим 21 дни без да имаме уикенди. 20 дни работим по 12 часа и затова са ни високи заплатите и в продължение на дълги години казваме, че за фирмата е удобно да ни плаща свръх-работно време, вместо да даде работа на още служители. Ние не можем да сравним заплащането си нито с частни служители, нито с държавните. Единствено с Вардиноянис, но работим в рафинерията. Тук условията са други. Имахме от 1992 година 15 смъртни случая в Петролко, четирима през 1998 в Солун, един през 1999, един в Аспропиргос през 2009. Да не говорим за трудови зплополуки, които се случват почти всекидневно по различни причини. Ние сме в една фирма, в която работата е много вредна за здравето и е опасно.

Това е естеството на работата в рафинерията, но въпреки това смятате ли, че могат ли да се подобрят условията?

Разбира се. Затова казваме, че е необходимо работниците да са много добре обучени, тъй като не са позволени грешки. За един оператор е нужно да се обучава 5-6 години, за да може да се справи с трудни ситуации, когато е необходимо. Както и цял живот да се обучава да си поддържа нивото, защото се откриват и нови единици.

Каква е причината, за да искат да ви съкратят 40% от заплащането?

В момента преговаряме. Искат да ни отрежат всички надбавки – за стаж, за дежурство, всички, които съществуват. Ние нямаме искания за увеличение, но не искаме да ни правят съкращения, защото фирмата е печеливша. Ако ни съкратят приходите, това ще се отрази на държавата, тъй като ще се намалят вноските ни в държаните осигурителни каси. В нашите данъчни декларации, защото имаме добри заплати и много от нас заради дежурствата се намираме в най-високата категория на заплащания, държавата ни облага с 40% данък върху приходите. Намалението на заплатите ни ще доведе и до спад на печалбата на данъчната служба. Но защо да ни намалят заплатите? За да спечелят самите те от кризата, която създадоха?! Рафинерията не престава да работи през празниците и уикендите, затова се дава тази надбавка за дежурство. Аз от шест години не съм празнувал Великден със семейството си. Това е според цикъла на работа и дежурства. Ако ме попитате за 2015 година, ще си погледна календара и мога да ви кажа дали ще съм на смяна на Великден.

Какви са последствията за вашите семейства от този начин на работа?

Веднага се сещам за голямото земетресение в Атина, аз бях на смяна. Земетресението се случи в 3 и 10 следобед, тъкмо беше започнала моята смяна. В 3 и 10 започна да се люлее земята и ние гледахме как да спасим рафинерията и никой не знаеше дали са живи семействата ни. Но в онзи момент, не мислехме къде са ни децата, защото трябваше да приложиме мерките за сигурност в рафинерията и да я обезопасим. За щастие, нямахме проблем. Социалните ни контакти винаги зависят от това коя смяна ще работиме и всичко се нагажда според работното ни време и смените. Да не говорим за здравето. Аз страдам от хронично безсъние. Защото тъкмо се нагаждам да работя сутрин и тъкмо свиквам, се завърта кръга на смените и ставам нощна смяна. Когато това приключи, пак са ми необходими четири дни да се приспособя и пия приспивателни. А сега ме карат да е чувствам така, че трябва да се оправдавам за парите, които получавам като ме поставят „на нож” с пенсионера и безработния.

Към GRR Hot 15