Галерия

3

2

1

Ромите живеят в Европа от 14-ти век, но въпреки това повечето европейци не ги смятат за свои равностойни съграждани. Много роми живеят днес в изключително трудни условия, а участието им в публичния живот е много ограничено.

Проблемите, свързани с предразсъдъците и стереотипите към ромите в Гърция бяха обсъдени на официалния старт на кампанията на Съвета на Европа със заглавие „Доста”. Под надслов „Отхвърлете предразсъдъците, открийте ромите” кампанията цели да информира обществеността на 47-те страни – членки на Съвета на Европа за ромите и да подчертае, че предразсъдъците и отхвърлянето им от повечето хора е плод на тяхното непознание.

Малко преди началото на откриването срещнах Сабиха. Тя е председател на културно-просветното дружество на жените роми „Надежда” в село Дросеро, област Ксанти. Попитах я какво я е накарало да учреди дружеството.

„Аз съм просто една от всички, които се срещаме с ромските проблеми от началото на живота си. Като дете нямаш достъп до здравеопазването и образованието, нямаш играчки. После ставаш на 13-14 години. Отново нямаш избор. Омъжваш се, когато родителите ти намерят съпруг за теб. И после вкъщи си подчинена на мъжа си. Това, което искам да кажа е, че проблемите се пренасят от поколение на поколение. Гласът на жената не се чува никога. Все едно, че не съществува.

Дружеството бе създадено с цел да променим някои от тези неща, а не за да се борим срещу мъжете. Целта ни е да се съюзим с тях, защото и мъжете са родени от жени. За да сме равни, да имаме здравеопазване”.

Дружеството в Дросеро съществува официално от 2006, но неофициално е започнало своите дейности около три години по-рано. Сабиха казва, че е било нужно време, за да се подготви неговият устав и най-вече жените да разберат какво означава дружество. „Те не знаеха нищо за тези неща” казва тя.

„Когато вече имахме устав и помещение започнахме да работим с деца на 3-4 години чрез творчески занимания, в които можеха да участват и майките. Там споделяхме и проблемите си, защото в дружеството жените можеха да говорят по-лесно една с друга. Ние ромите живеем заедно със свекърите си и никога не сме имали собствено и отделено помещение”.

През 2006 децата, които са посещавали детската градина в Дросеро са били около 45. „Започнахме работата с тази възраст, за да могат децата да заобичат училището. Искахме да разберем какво не им харесва и ги кара да не ходят на училище.

Разбира се, ние знаехме много добре, защото бяхме прекарали същите неща, когато бяхме деца. Причината се намира основно в езика. Затова изпратихме в детската градина посредници, които правеха превод от гръцки на нашия език романи. Тази система се оказа правилна и продуктивна и я приложихме и на децата от основното училище.

Занимаваше ни фактът, че на училище ходеха 160 деца от общо над 2000 в селото. Съществуваха деца, които дори не можеха да кажат какво е това, което ги отдалечава от училището. Тогава в дружеството организирахме занималня, в която учители преподаваха уроци на децата с продължителност от два часа преди или след учебните занимания. Това беше необходимо, защото родителите на децата са неграмотни и не можеха да им помогнат. И тази дейност проработи и броят на децата в училището се повиши. Освен това вече можехме да разговаряме със самите деца за техните проблеми в училище, а не само с майките им, както ставаше дотогава.

След това учредихме родителски съвет, като продължихме занималнята и при по-големите ученици. Така достигнахме от записаните 1000 деца, 800 да посещават учебните занимания”.

Според Сабиха сега децата трудно се побират в сградите и това ги кара да напускат училището, защото условията не са добри. „И трите училища в Дросеро са сглобяеми постройки, а дворът им е общ. Отговорните лица ни казват, че всичко е наред, но на децата това не се харесва и не ходят на училище”.

В първите си стъпки дружеството е имало сериозни проблеми от страна на мъжете, които са реагирали отрицателно на участието на техните съпруги в него. „Коментираха „какво правят жените” или „какво могат да променят жените”. Правят го и сега, но не толкова яростно, както в началото”.

Въпреки това обаче участието на жените е голямо. Те се доверяват една на друга и се чувстват по-силни в решаването на важни за своето ежедневие проблеми.

Един от основните предразсъдъци спрямо ромите е, че те се възползват от програми и финансирани и се опитват да живеят без да работят. Особено интересно и ценно е мнението на Сабиха за това как и дали парите, които отпуска Европа за ромите достигат изобщо до тях.

„Всичко, което се прави за ромите от държавата или европейските органи е хубаво. Благодарна съм на организаторите, че за пореден път обърнаха внимание на ромите. Това, което има значение обаче е тези неща да имат резултат за нас.  

Би било много добре програмите да се осъществяват до техния край, без да затрудняват живота на ромите. Ще ви дам един пример. Напоследък бе осъществена една програма за финансиране на малките фирми на ромите. Повечето роми се включиха и сега дължат суми за осигуровки на касата за осигуряване на свободните предприемачи, без да са получили парите от финансирането. Някои взеха под наем магазини, закупиха стоки, но не получиха дотациите. Само някои успяха да получат първата вноска в размер от 7000 евро, но им дължат останалите две.

Сега им казват, че сумите са „замразени” и това е убийствено за хората. Същата беше ситуацията и с „циганските заеми”. Въпреки че бяха одобрени, парите за финансирането отново бяха „замразени”. Никога обаче не ни бе изпратен някакъв документ, който да показва, че имаме да получаваме вече одобрените суми или, че програмата се прекъсва и няма да продължи. Къде отиват тези пари? На ромите казват само, че парите са „замразени”, докато те се уморят да питат и спрат да се занимават с това”.

Според Сабиха са много малко хората, които се занимават истински с ромите. „Повечето от нас не знаят как да изискат това, което им принадлежи. Когато един човек е неграмотен не знае къде да отиде и какво да каже. Така много дружества са поставени в много трудна ситуация и не знаят какво да отговорят на хората. Причините за това са много. Понякога са политически, други пъти някой „се прави на умен” или просто расистки „хайде сега, с ромите ли ще се занимаваме”.

Това е много уморително. По-добре Европа да не прави никакви програми за ромите, защото парите не отиват при тях. Нека да не ги вземат и останалите.

А после говорят за прозрачност. Защо не я прилагат първо на себе си? Те отговарят пред Европа, че програмата върви добре, защото цялата документация е подписана, но парите не отиват по предназначение.

Да не говорим за случаите, когато компетентният служител от дадено министерство намира един ром, на когото дава някакви пари, за да бъде „лицето” на цялата история. Тогава започват и „гражданските войни” помежду ни. Караме се ние ромите, за да са добре другите, за пореден път. Според мен тези роми, които са много малко са нещастници, защото не си дават сметка колко много вредят на своите хора по този начин. Сигурна съм, че ако знаеха нямаше да го правят.

И после казват „ето това са ромите. Не могат да се разберат помежду си и затова „замразихме” програмата”.    

След откриването на кампанията от заместник-министърката на образованието Фофи Генимата и на специалния представител на Съвета на Европа за ромите Жероен Шокенброк бе проведена кръгла маса с участието на универитетски преподаватели. Повечето от тях работят от години по програми, с цел привличането на децата на ромите в училищата. Те споделиха проблемите, с които се сблъскват и подчертаха, че е много важно децата да учат в училища заедно с други свои връстници, а не в гетовизирани квартални училища.

Изказванията на няколко представители на ромски организации, в които те представиха реалните и належащи проблеми на ромите като липсата на елеметарни неща като течаща вода, електричество и асфалтирани улици в техните квартали внесоха необходимата доза реализъм в иначе бляскавата вечер в сградата на фондация „Михалис Какоянис”.

По-късно музиката и колоритните танци разведриха понатежалата атмосфера в залата.

Изключително интересно ми се стори заглавието на кампанията. Попитах доста роми какво означава това на техния език и те ми отговориха, че в него няма такава дума.

„Попитах организаторите и те признаха, че думата е сръбска. Аз не бях разбрала какво е това. Когато ми казаха, че кампанията се нарича така си помислих, че това е едно име, което са дали на програмата. Не знаех, че думата е представена като ромска”.

Така или иначе важното в случая е предразсъдъците и стереотипите срещу ромите да бъдат отхвърлени. Но все пак „дотук” на ромски е „екхол”.