Галерия

3

2

1

Ромите живеят в Европа от 14-ти век, но въпреки това повечето европейци не ги смятат за свои равностойни съграждани. Много роми живеят днес в изключително трудни условия, а участието им в публичния живот е много ограничено.

Проблемите, свързани с предразсъдъците и стереотипите към ромите в Гърция бяха обсъдени на официалния старт на кампанията на Съвета на Европа със заглавие „Доста”. Под надслов „Отхвърлете предразсъдъците, открийте ромите” кампанията цели да информира обществеността на 47-те страни – членки на Съвета на Европа за ромите и да подчертае, че предразсъдъците и отхвърлянето им от повечето хора е плод на тяхното непознание.

Малко преди началото на откриването срещнах Сабиха. Тя е председател на културно-просветното дружество на жените роми „Надежда” в село Дросеро, област Ксанти. Попитах я какво я е накарало да учреди дружеството.

„Аз съм просто една от всички, които се срещаме с ромските проблеми от началото на живота си. Като дете нямаш достъп до здравеопазването и образованието, нямаш играчки. После ставаш на 13-14 години. Отново нямаш избор. Омъжваш се, когато родителите ти намерят съпруг за теб. И после вкъщи си подчинена на мъжа си. Това, което искам да кажа е, че проблемите се пренасят от поколение на поколение. Гласът на жената не се чува никога. Все едно, че не съществува.

Дружеството бе създадено с цел да променим някои от тези неща, а не за да се борим срещу мъжете. Целта ни е да се съюзим с тях, защото и мъжете са родени от жени. За да сме равни, да имаме здравеопазване”.

Дружеството в Дросеро съществува официално от 2006, но неофициално е започнало своите дейности около три години по-рано. Сабиха казва, че е било нужно време, за да се подготви неговият устав и най-вече жените да разберат какво означава дружество. „Те не знаеха нищо за тези неща” казва тя.

„Когато вече имахме устав и помещение започнахме да работим с деца на 3-4 години чрез творчески занимания, в които можеха да участват и майките. Там споделяхме и проблемите си, защото в дружеството жените можеха да говорят по-лесно една с друга. Ние ромите живеем заедно със свекърите си и никога не сме имали собствено и отделено помещение”.

През 2006 децата, които са посещавали детската градина в Дросеро са били около 45. „Започнахме работата с тази възраст, за да могат децата да заобичат училището. Искахме да разберем какво не им харесва и ги кара да не ходят на училище.

Разбира се, ние знаехме много добре, защото бяхме прекарали същите неща, когато бяхме деца. Причината се намира основно в езика. Затова изпратихме в детската градина посредници, които правеха превод от гръцки на нашия език романи. Тази система се оказа правилна и продуктивна и я приложихме и на децата от основното училище.

Занимаваше ни фактът, че на училище ходеха 160 деца от общо над 2000 в селото. Съществуваха деца, които дори не можеха да кажат какво е това, което ги отдалечава от училището. Тогава в дружеството организирахме занималня, в която учители преподаваха уроци на децата с продължителност от два часа преди или след учебните занимания. Това беше необходимо, защото родителите на децата са неграмотни и не можеха да им помогнат. И тази дейност проработи и броят на децата в училището се повиши. Освен това вече можехме да разговаряме със самите деца за техните проблеми в училище, а не само с майките им, както ставаше дотогава.

След това учредихме родителски съвет, като продължихме занималнята и при по-големите ученици. Така достигнахме от записаните 1000 деца, 800 да посещават учебните занимания”.

Според Сабиха сега децата трудно се побират в сградите и това ги кара да напускат училището, защото условията не са добри. „И трите училища в Дросеро са сглобяеми постройки, а дворът им е общ. Отговорните лица ни казват, че всичко е наред, но на децата това не се харесва и не ходят на училище”.

В първите си стъпки дружеството е имало сериозни проблеми от страна на мъжете, които са реагирали отрицателно на участието на техните съпруги в него. „Коментираха „какво правят жените” или „какво могат да променят жените”. Правят го и сега, но не толкова яростно, както в началото”.