Галерия

1

На 18 декември светът чества Международния ден на имигранта. Той е един от сравнително най-новите „международни дни”. Този факт вероятно не е странен, тъй като според експерти големи придвижвания на населения на планетата е имало до 70-те години на миналия век.

Имигрантските потоци към Европа се засилиха особено след войните в Афганистан и Ирак, а Арабската пролет и последвалият граждански военен конфликт в Сирия утежниха ситуацията още повече. Според последните данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците от началото на войната през март 2011 до днес над 2,3 милиона сирийци са напуснали страната си. Смята се, че това е една от най-големите бежански вълни в по-новата световна история.

Повечето от тези хора се намират в бежански лагери в съседните на Сирия страни – Йордания, Турция, Ирак, а някои от тях успяха да стигнат в Европа. В същото време, колкото нараства броят на бежанците, толкова по-силни са реакциите на част от населението в страните, където пристигат. България и Гърция са образно казано източната „врата” на Европа, затова бяха и първата спирка на бежанците на Стария континент. И това предизвика прояви на ксенофобия, расизъм и насилие.

И в двете държави най-често спряганият въпрос във връзка с бежанците и имигрантите е „Кой трябва да се погрижи за тях?”. Оказва се, че европейските партньори на Атина и София не са особено ентусиазирани да приемат бежанци на своята територия. Съвсем наскоро гръцки дипломат заяви, че страните от Западна Европа са заявили, че могат да осигурят убежище на смешно малък брой бежанци – от порядъка на няколко стотин души. Един друг параметър на проблема е законодателството и по-конкретно регламентът „Дъблин 2”, по силата на който всеки имигрант бива връщан в първата страна-членка на ЕС, в която е влязъл.

GRReporter се обърна към своите читатели с въпроса: „Как може да се реши проблемът с бежанците в България и Гърция”. Отговорът, който събра голямото мнозинство от гласовете и в трите езикови версии на сайта бе, че е необходима промяна в европейската имиграционна политика, така че тежестта за приема на бежанците да се разпредели справедливо. Толкова категорично са отговорили 51 на сто от читателите на гръцки, 49 на сто – на английски и 42 на сто – на български език.

Втори по ред е отговорът, че България трябва да се предпази от бежанския поток със стена на границата си с Турция, по примера на Гърция. Тук най-много са отговорите на българските читатели – 28 на сто, следвани от гръцкоговорящите – 26 на сто и тези в английската версия – 22 на сто.

Читателите на българската езикова версия са подкрепили най-силно предложението бежанците да бъдат поети от други европейски страни. За него са гласували 19 на сто от тях. Отговорите в гръцката версия са 9 на сто, а в английската – 7 на сто.

С 12 на сто от вотовете читателите на гръцки и английски език твърдят, че дори и да нямаме много, все пак трябва да делим и малкото неща, които имаме с нуждаещите се от помощ. Тук отговорите в българската версия са 7 на сто.

Най-малко са гласовете за отговора: „И двете страни са подписали Конвенцията на ООН за бежанците и са задължени да им помогнат”. Тук най-много са гласовете в английската версия – 10 на сто, а най-малко в гръцката – едва 2 на сто. В българската по този начин са отговорили 4 на сто от читателите.

Смисълът на деня на имигранта обаче е да си направим равносметка как се отнасяме към хората, които се озовават в съвсем различна среда, откъснати от дома и близките си по най-насилствен и брутален начин. Крайнодесните и расистки настроения в обществото и изразът им в засилената подкрепа към ксенофобски партии в цяла Европа не оставят съмнения за тъжната реалност.

В Атина се проведоха различни прояви, една от която бе представянето на кампания срещу ксенофобията и расизма, спонсорирана от посолството на Норвегия в Гърция. Посланик Сиур Ларсен заяви, че страната му е особено заинтересувана да спомогне за изтръгването на тези негативни явления от обществото след горчивия й опит с нападението на крайнодесния Андерс Брейвик в Осло и на остров Утоя.

В рамките на събитието бяха засегнати въпроси като ролята на медиите в подклаждането на расистки настроения, законодателството срещу расизма и речта на омразата срещу различния. Организаторите представиха също „лекарството” „Ксенофобил”, което цели да отстрани симптомите на ксенофобията и да излекува окончателно гръцкото общество от нея. „Медикаментът” не е нищо повече от една дъвка, а посланието в листовката за употреба е в състояние да разсмее и най-коравосърдечните.

Благодарим за участието в анкетата и очакваме отговорите ви в последната ни анкета за тази година: Какво очаквате от 2014?