Галерия

2

1

Апостолос Вранас
    „Фродистирион" е вид училище за чужди езици в Гърция, което работи в една относително неуточнена законодателна рамка. Гръцката държава ги квалифицира като "пара-образование", а не "допълнително обучение". Те предлагат уроци най-вече вечер и в събота и се грижат предимно за нуждите на ученици и много малко за възрастни. Този тип училища са много разпространени, дори и в малките градове. 

    Очевиден въпрос е на каква нужда те отговарят, при положение че по закон в гръцките училища е задължително изучаването на английски като първи чужд език и има избор между немски и френски като втори. Отговорът на този въпрос се крие в напредналото ниво на развитие на "фронтистириата". Гръцките държавни училища не предлагат надеждно образование по чужди езици и по-голямата част от учениците са принудени да посещават някакво „фронтистирио“ заради по-високото ниво на обучение и подготовка за чуждоезични сертификати. UCLES (Кеймбридж) и Мичиган са най-разпространените институции, които предоставят тестове за такова сертифициране на английски език и те притежават повече от 90% от пазара, като конкурентите им се борят за малкото останало парче от пая. 

    Повечето „фронтистириа“ разчитат главно на това, че предлагат английски език, като немски, френски, италиански и испански са на второ място. Напоследък на пазара навлязаха по-"екзотични" езици като китайски, руски и арабски. Много от веригите училища от този тип са се развили чрез централно управление или като част от френчайзинг, но само ограничен брой са оцелели на изпитанието на времето. 

    Единствената сериозна конкуренция на „фронтистириа“-та са частните уроци. За съжаление, учителите, работещи в тези вечерни училища често се опитват да привлекат ученици и за частни уроци. 

    В своята следдипломна дисертация Вангелис Пацуракис (2007) проучва търговската реализация на тези частни училища за чужди езици и някои от резултатите са шокиращи. Собствениците на 50 от 140 „фронтистириа“ смятат, че допълнителната квалификация на учителите им е маловажна, а други 67 са напълно безразлични към тази практика. За щастие колкото по-голямо е „фронтистирио“-то, толкова повече се насърчава допълнителното обучението на учителите. 

    Те са безразлични към всякакъв вид допълнителна квалификация най-вече, защото по закон не е необходимо собствениците на такива училища да са завършили университет. Идеята за оценка на учителите в клас от техните ученици се възприема негативно, но малкото, които го практикуват го правят много съзнателно.  Двете нагласи изобразяват подхода към всекидневната работа на „фронтистириа“-та или най-малкото възприятието на собствениците за това. 

    Как се ръководят тези училища? "Модерни" практики като изготвяне на бизнес план, назначаване на научен директор не само на хартия, но и на практика, намиране на по-възрастни ученици, творчески маркетинг, по-високо от минималното заплащане за по-добри учители, са непознати за повечето собственици на „фронтистириа“. 

    Повечето от тях омаловажават наситеността на юношенския пазар и факта, че броят на младите ученици намалява поради по-ниската раждаемост, както и поради спадането на броя на образованите имигранти. Въпреки всичко това, „фронтистириа“-та не се опитват сериозно да привлекат възрастни ученици. Един собственик на такова училище коментира: "Защо трябва да се ангажирам с нещо, когато не разполагам с достатъчно разнообразие от учебници и помощни материали?". Министерството на труда предлага субсидии за обучение на фирмен персонал в различни области, включително и за чужди езици. Някои фирми се възползваха от възможността за такова обучение на работното място, и въпреки това собствениците на „фронтистириа“та никога не се заинтересуваха активно. 

    Що се отнася до маркетинг за привличане на клиенти, по-голямата част от тези училища разчитат на реклама от уста на уста, брошури, разпространени в различни квартали, които изобразяват "висока степен на успех" и лозунги, които  подкопават конкуренцията  с "ниски цени" (война на цената ). Част от проблема се крие във факта, че повечето собственици на „фронтистириа“ взимат всички решения сами или смятат, че техните счетоводители са най-добрите бизнес консултанти . 

    Има остър недостиг на качествено управление в този бизнес. Собствениците управляват своите училища най-вече по интуиция, сами и тяхната главна грижа са финансите в краткосрочен план.

    И така, какво може да направи човек, за да избере най-доброто такова училище?  Най-мъдрата практика е да се игнорират лепенките на прозорците, които претендират за 95% или 100% процента успех - повечето от този тип „фронтистириа“ трябва да се избягват. Трябва да бъде избрано по-голямо училище, което предлага повече възможности, а не това, което е по-близо до дома или работното място. Ако „фронтистирио“-то изисква от учениците да подпишат договори, които ги задължават да прекарат целия срок във въпросното училище, тогава би било разумно да го избегнат.