Галерия

2

1

На пръв поглед може да изглежда, че кухнята на гръцките острови не би се различвала много сред тях, но ако ги постетите бързо ще разберете разликите от едно място на друго. Всеки един от тях има своя микроклимат, произвежда различни продукти и има различни културни влияния, които са им помогнали да развият специфични ястия, начини на готвене и употреба на продуктите, които може да имат общи неща помежду си, но имат и интересни различия.

Но няма да се концентрирам върху това какво обединява кухнята на островна Гърция, а върху елементите, ястията и продуктите, които са различни за всяка област и я правят оригинална по свой собствен начин. Въпреки това ще обознача три основни области: кухнята на Егейските острови, Критската и кухнята на Йонийските острови.

Кухнята на Егейските острови

Егейско море се намира на един икономически, но и хранителен кръстопът между Близкия Изток и Запада. Този фактор в комбинация с особеностите на климата като например сух и ветровит на Кикладските острови за разлика от островите на Северно Егейско море, където времето е по-влажно и почвата по-плодородна, както и различните културни влияния са допринесли за създаването на местни ястия, които са характерни за всеки остров поотделно.

И така, ако започнем пътуването си от север на юг, ще кажа че на първата спирка на остров Тасос може да се опита изключително вкусното сладко от орех и медни продукти, докато малко по- на юг, остров Лимнос е известен с пшеничните си продукти и затова там има домашни работилници за тестени изделия, откъдето също може да се купува на място. Известно в Лимнос е и бялото вино от вида Александрийско Мосхато. На остров Лесбос посетителите могат да се насладят на голям избор от рибени мезета, а начина по който се приготвят е силно повлиян от малоазиатската кухня от отсрещното крайбрежие. Свръхпродукцията на зехтин, който е най-разпространеният продукт за износ от острова, влияе силно върху местната кухня като има и жълто сирене, което се оставя за съхранение в бидони пълни със зехтин. Най-голямата фабрика за производство на зехтин в източната част на острова близо до манастира на Свети Рафаил може да бъде посетена и да си вземете и сапун направен от маслини. Последно, на остров Лесбос се намира и родината на узото в град Пломари, където има семейни комапнии за производство, някои от които датират от средата на 19 век. Някои от тях вече принадлежат на по-големи чужди компании от Франция, но качеството продължава да бъде недокоснато.

На юг от Лесбос е остров Хиос, което е единственото място на света, където има естествена мастиха. Това е смола от едно конкретно дърво със специфичен вкус и може да се използва както за готвене, така и в сладкарството. Хиос също така е известен със софистицираните си рецепти и употребата на тропически плодове като портокали, лимони, мандарини в кухнята. Там може да се опитат и местните оранжади, лимонади и безалкохолни напитки.

Малко по на юг от Хиос се намира известния остров на столетниците – Икария, който е известен с големите си панаири, на които се танцува до изгрева на слънцето. За кухнята на острова е характерно, че се използват извънредно здравословни продукти, много просто сготвени, но в огромни количества. Този, който не опита от местното вино известно още от Омир, което и до днес всеки жител на острова произвежда сам като цялото количество се консумира без да е било бутилирано, то тогава значи, че не е видял острова.

Цикладските острови Тинос и Миконос освен с риба и морски дарове, са известни и с кланетата на прасета през зимата. В Тинос има и местен свински салам, който се казва лундза и пак Тинос се счита за острова с най-доброкачествено капарси. Пак от Цикладите – остров Сифнос, се слави с чорбата от ревития, което е нещо като боб, но и с винен кашкавал или красотири. Местните продукти, които са допринесли за прославянето на "острова на влюбените" - Санторини, са малките доматчета, които не се поливат, белите патладжани и най-вече фавата, която се консумира от хилядолетия. На острова опитайте и популярното бяло вино „Нихтери” или „Нощняк”, за което гроздето се събира само на лунна светлина, за да запази необходимата влажност.

На Калимнос известен като острова на събирачите на морски гъби, може да се пробва огромно разнообразие от риби и морски дарове сготвени по хиляди интересни начини, а там е и единственото място, където се произвежда Спиниало – вид туршия от миди, чиято черупка прилича на камък и е много трудно да се различи вътре в морето сред скалите.

Кухнята на Крит

Крит се смята за остров, който е напълно автономен що се отнася до храната, тъй като там има всичко. Характерни за кухнята на острова са странните комбинации на меса най-вече кози и зайци, охлюви, голямо разнообразие от треви, които се варят и се правят на салата или като гарнитура, както и местни зеленчуци и разбира се зехтин. На Крит може да се опитат „бълбукащи охлюви”, които се варят с розмарин, дакос – сухар с прясно безсолносирене, домат и риган. Много известни са малките банички наречени калицуния, които в Ираклио се правят сладки, а пък в Ханя са солени.

Кухнята на Йоийските острови

Там начинът на прготвяне на храните е съвсем различен от останалата гръцка кухня, тъй като няма никакви османски влияния, а напротив има влияние от италианската и по-скоро от Венецианската кухня. Керкира е най-характерният пример за остров силно повлиян както в архитектурата, така и в кухнята от Венецианците, които са били на сотрова в продължение на 400 години. Особеностите са свързани с начина на приготвяне на храната, но и наименованието на много ястия. Някои неща могат да се усетят и от краткото присъствие на англичаните на острова, но може да се каже, че най-често жителите там готвят варени яденета в тенджера, което е по-разпространено на Йоийските острови, отколкото в останалата част на Гърция. Най-известните ястия от Керкира са „пастицада” направена от петел в тенджера с доматен сос и много бахари (канела, дафинов лист и карамфил), която се сервира с едри макарони. Това е най-любимата рецепта за керкирейците, които я приготвят по време на празници и в почивните дни. „Софрито” е манджа от тънки телешки филенца със сос от бяло вино, много чесън и магданоз.