В деня на местните избори гърците се отправиха до урните за да дадат своя вот, макар и без оптимизъм. Въпреки, че това са първите избори, на които избирането на областни управители зависи от вота на гласоподавателите, а не от кметството или областта, настроението на хората определено не е приповдигнато. Причината? Липса на вяра, че нещата могат да се променят към по-добро и... липса на доверие в политиците. В кризисния момент, в който Гърция се намира няма място за надежди. Най-многото за реализъм. А според повечето изборът на кмет или областен управител не може да промени нищо.
В късния следобед GRReporter се намери на площада в столичния квартал Колонаки. В необичайно празните кафенета като за неделен ден хората коментират не друго, а как е минало гласуването. Ето какво казаха някои пред нас: „ Аз гласувах. Единственият начин да се промени нещо е човек да гласува. По принцип всеки път, когато се провеждат избори съществува вероятността нещо да се промени към по-добро. За това се провеждат и изборите”- заявява Панайотис, лекар на средна възраст, седнал на кафе с дъщеря си. Панайотис е категоричен, че в тежката ситуация, в която страната се намира няма място за оптимизъм, нито за песимизъм, а за изчакване. И че би било грешка ако се стигне до предсрочни избори. „Моментът не е за такива неща, това няма да го издържи икономиката ни”- твърди той.
Младо момиче, психолог по образование, което пожела да остане анонимно коментира липсата на доверие в политиците. „ Не съм много оптимистично настроена, защото отдавна всички ме отегчиха. Нямам доверие на никого вече. Всички искат просто да се наядат. Но отидох да гласувам за да покажа с кое не съм съгласна. Дори и да не исках да гласувам пак щях да отида до урните и да пусна празен бюлетин. Въздържанието не означава за мен, че човек не се интересува от това, което се случва. Точно обратното. Означава, че е отвратен от всичко. Наистина нямам нищо против тези, които пускат празни бюлетини. Това е начин да покажат на политиците колко негативно са настроени хората. Смятам все пак, че предсрочните избори не са добро решение”.
Следващата ни събеседничка е Джени. Още от самото начало тя заявява, че не е гласувала, тъй като не е имала възможност да пътува до Корфу. „Ако бях на място щях да гласувам, но единствено заради това, че познавам хората и работата им. Те са „мои хора”. Но като цяло не съм оптимист и нямам доверие на никого. Гъркът не може да мисли за друго освен за джоба си. Вярно е, че ние си избираме политиците, но те след това тръгват по друг път. Виновни сме и ние, но и те. Те са виновни много повече от нас....Всички крадат. Но не като политиците в други държави, да гледат да намажат малко и за себе си. Политиците в България например едва ли ограбват всичко. Ще си присвоят 20-30%, останалото ще оставят за държавата. Тук се краде и по 70-80% и айде да оставим 20-30% за държавата... Това е неприемливо.” На въпроса дали вярва, че в някакъв момент нещата могат да се променят в положителна посока тя заявява, че ако такова нещо се случи, то със сигурност няма да е сега.
Нейната приятелка, Мария е от Крит и също не е гласувала. Но за разлика от Джени, тя заявява, че дори и да беше на място едва ли би дала гласа за някого. „Нямам доверие на никого. Ще гласувам само като видя, че кандидатът не е от тези, които искат да се наядат. Не искам да участвам в това фиаско. Казват, че всичко е за държавата, а всъщност е за партиите. Толкова много пари получихме от Европейския съюз и всичките са изядени. А сега за това ще плаща народът. Не съм оптимист. Народът негодува. Но и предсрочни избори няма да оправят нещата”.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
