Галерия

2

1

Затворът е един отделен свят, казват хората, които работят там. Същото може да се каже и за проблемите, с които се сблъскват, с разликата, че те често носят много по-голям интензитет.

Проблемът с престъпността в центъра на Атина, където живеят незнаен брой нелегални имигранти изскочи на преден план по най-нещастния начин миналата седмица. Това, което повечето граждани обаче евентуално не знаят е, че гръцките затвори са също препълнени с имигранти. Само в затвора в Аликарнасос на остров Крит те са 75 на сто от общия брой затворници.

Тази промяна, за която гръцкото общество определено не беше готово неминуемо пренесе всички проблеми и в затворите, чийто персонал не е в състояние да се справи с тях. За тази цел министерството на вътрешните работи започна изпълнението на програмата за междукултурно обучение на персонала на затворите „Разберете различността”. От април до юни тази година ще бъдат обучени 2000 души, които работят в затвори, в служби за помощ на непълнолетни и в служби за социална подкрепа в 18 града в страната. Ще бъдат проведени общо 40 семинари с продължителност 80 часа.

Преподавателят по социология в Атинския университет Герасимос Кузелис, който е един от научните сътрудници на програмата разясни, че в семинарите се обучават надзирателите, административният и специализираният научен персонал на затворите. „Обучението е разделено на четири раздели: В първия се разглеждат основните принципи на междукултурността, определянето на профила на задържаните граждани на трети страни и начинът на разрешаване на проблеми, които се пораждат от нея. Във втория раздел се занимават с представянето на правната рамка и запознаването с международното законодателство за правата на човека. На трето място персоналът на затворите се занимава с разработването на съвременни техники за справяне със сблъсъците между задържаните и на четвърто място се запознават с методите на сближаване и посредничество”. Петият, неформален раздел на обучението се провежда за психолозите и социалните работници в затворите за провеждането на психометрични тестове. Уроците се провеждат от членове на три от най-големите университети в Гърция. Социолозите са от Атинския, криминалистите от Тракийския и психолозите от Критския университет.

„Грубо казано обучението засяга темата „имигранти в затвора”. Те не са просто една реалност в затворите, а една много по-осезаема реалност, отколкото извън тях, дори и от гледна точка на факта, че мнозинството от затворниците са чужденци. Това означава, че в гръцките затвори съществува цялата гама на произход, както и проблемите, които носи този различен произход на хората. Един от тях е езикът и фактът, че често надзирателите и управата не могат да комуникират с някои затворници. В този случай обикновено търсят помощта на някой друг затворник.

Други затворници нямат никакви документи. Тук проблемът е същият като този извън затвора – хора, чиято самоличност не е заявена и следователно не е сигурно към коя група принадлежат. Незнанието на тяхната възраст също създава проблем, защото ако са малолетни не би следвало да се намират в затвора, а в съответната институция за непълнолетни.

Освен това затворниците се организират в групи в зависимост от своя национален произход и причините за това са солидарността и взаимопомощта между тях. Това обаче често създава вътрешни динамики, които се изразяват в тежки сблъсъци между различните групи. По същия начин действат и групите, създадени на религиозна основа”.

Като пример Герасимос Кузелис посочи трудностите по изпълнението на решение за екстрадиция на чужденец, който се намира в затвора, при условие че това често е технически невъзможно дори, когато човекът се намира на свобода.

Фактът, че гръцките затвори са препълнени създава допълнителни усложнения за персонала, който често усложнява проблемите, точно защото не знае как да се справи с тях. „Да не говорим, че всички, които се намират в един затвор живеят зад решетките. Те са поставени и на прозореца в кабинета на директора, който не може да излезе от сградата, ако някой не му отвори. Следователно тук говорим за един синдром на институционализиране, който поражда и страха”.

Според професора интересът за участие в програмата е много голям и „впечатлителен”, въпреки трудностите по нейното осъществяване, заради работното време, спецификата на всяко заведение и факта, че то трябва да се провежда паралелно с работата. „Единственият въпрос, който не ни беше поставен бе „защо се провежда това обучение”.