Галерия

1

Големи са очакванията от гръцката Програма за стабилност и развитие, която трябва да се влезе за одобрение в парламента до средата на януари 2010 година. В последствие ще бъде представена за одобрена и от финансовите специалисти от Брюксел.  Основна цел на програмата е да даде детайлно описание на методите и времевите рамки, в който ще се достигне до желаното намаляване на бюджетния дефицит и държавния дълг до 2013 година. Крайната цел е държавният дълг на Гърция да достигне нормалните за еврозоната 3% от БВП, а не сегашните 12,7%. За 2010 година правителството на ПАСОК предвижда 54 милиарда евро допълнителен кредит, цената на който пряко зависи от заложените в програмата мерки за възстановяване и развитие. По отношение на  публичния дълг (в момента 113,4% от БВП) задачата на държавното управление е до 2013 година да не надвиши 121,1% от БВП.

В началото на януари се очаква да пристигнат в Атина и представители на Европейската комисия, които заедно с местните финансови и икономически специалисти ще изготвят  Програма за стабилност и развитие. Целта на това посещение да изключи вероятността от отхвърляне на три годишната програма за развитие от финансистите на Европейския съюз. Според висшестоящи служители от Министерството на финансите „евентуалното отхвърляне на плана би било катастрофално за икономиката на страната.” Следваща стъпка за Гърция е посещението на експертната група от Международния валутен фонд (МВФ), които ще следят от близо развитието на икономическия климат в страната. По същото време се очаква и официалният доклад на Eurostat с крайната оценка на размера на държавния дефицит за 2008 година. Според последните прогнози на Европейския статистически институт тази стойност на този показател достига 7,7% от БВП, без да е изяснено все още как ще се разпредели дългът в бюджета към болниците и здравеопазването. Ако Eurostat реши да включи по – малка стойност на разходите за здравеопазване, то бюджетния дефицит за 2009 година ще спадне на 12% от БВП, което автоматично улеснява задачата на правителството за 2010 година да намали неговата стойност на 8,7% от БВП.

Доверието в гръцката икономика пряко зависи и от изпълнението на бюджет 2010, който е първата стъпка по пътя на икономическата реабилитация на страната. „Със своите действия ние трябва да докажем на европейските си партньори, че това за което планираме (бюджет 2010) ще го приложим в действителност,” заявява източник от Министерство на финансите. Като признак на добра воля от страна на правителството се отбелязва и предложението за въвеждане на така нареченото „фискално постановление”  (Fiscal Rule). Това нововъведение ще даде възможност за прилагане на допълнителни мерки в случаи на отклонение от поставените в бюджета цели. Специалисти обясняват, че това е един вид „аларма”, която ще предотвратява изпадането на Гърция в кризисни ситуации като настоящата.

В началото на февруари ще излезе и докладът на Εcofin, от който ще стане ясно дали Гърция ще попадне под член 104/9 от Договора за стабилност, подписан от всички държави в Европейския съюз. Според  запознати, ако страната попадне под тежестта на този член, правителството ще поеме много по – голям натиск от страна на еврокомисарите и надзорът върху управлението на местната икономика ще е много по – строг. Последният доклад на Европейската комисия по финансовите въпроси постанови, че всички страни от зоната с висок държавен дефицит ще трябва да предприемат от началото на 2010 година радикални мерки за намаляването му. Гърция е на първо място между държавите със заплашително висок държавен дефицит (между страни като Ирландия, Великобритания и Испания) и може да се наложи да издава месечни доклади за изпълнението на краткосрочните си цели.