Изящните тела на танцьорите са вдъхновявали не един и двама художници и фотографи. Чарът на швейцареца Уго Рондиноне (роден 1963) е в простотата на неговите фигури, отлети от восък в естествените размери на телата и в натуралните за материята цветове. Те са крехки и елегантни, привлекателни в своята непринуденост и в същото време стилни и внушителни. Подобно на предшественика си Алберто Джакомети Рондиноне възхвалява аскетичното тяло, което едновременно с това е и атлетично, издръжливо, жилаво. За разлика от балерините на Едгар Дега той извайва танцьори, които си почиват. Неговите уморени тела обаче са удивително грациозни и хармонични.
До средата на септември в Музея на кикладското изкуство в Атина могат да се видят седем голи фигури на Уго Рондиноне, съпроводени от един мълчалив циферблат (снимка номер 5) без стрелки, който сякаш иска да ни каже, че времето е безсилно пред неподправената красота.