Със задръствания, дъжд и нерви започна тази седмица за жителите и гостите на Атина. Освен рязкото влошаване на времето, хората в гръцката столица се сблъскаха за пореден път с проблемите, които възникват от постоянните транспортни стачки в страната. Автобуси, тролеи, метро, трамвай и градския влак са блокирани за 24 часа, като част от протеста на заетите в градския транспорт срещу въвеждането на щатна таблица за заплатите, която ще намали месечните им доходи, но и срещу мярката на трудов резерв. Между протестиращите са и служителите в организациите за местно самоуправление и работещите в отдел чистота. В резултат на тяхната стачка, някои квартали на Атина са потънали в битови отпадъци, а поройните дъждове само влошават картината и допринасят за заплахите за общественото здраве. Неуморимите синдикати искат да извоюват правото техните браншове да бъдат изключени от фискалната консолидация, която е наложена в Гърция и да се гарантират работните места и заплати, въпреки, че Гърция днес е на ръба на абсолютния крах, а на същия клон с нея седи и цялата еврозона.
В същото време на обикновените гърци им е писнало, както от хаотичната политика на социалистическото правителство на Георгиос Папандреу, така и от самозванската разправа на гръцките синдикати с обществените услуги, които предлагат транспорт, електроенергия или държавна администрация.
Стачките на градския транспорт
„Прекарвам средно по три часа и половина в колата, за да отида и да се върна от работа, когато има стачка на транспорта”, казва 29-годишният Тасос, който работи в корабна компания. Всеки ден той ползва електрическия влак, който свързва северните предградия на Атика със столицата, за да стигне до пристанище Пирея, където се намира неговия офис. Младежа работи във фирмата от пет години, но казва, че в последните две придвижването е изключително трудно. „Трябва да мина по диагонал целия град, който в дните без градски транспорт е пълен ад. Не може да продължава така”, казва младият мъж. Той обяснява, че поради икономическата криза в неговата фирма са се наложили съкращения в персонала и също се притеснява за работата си. „Никой не иска да загуби работата си, но държавните служители в Гърция вече минават всякакви граници”, възмущава се той.
„В дни на стачка вече не отварям магазина си”, казва Елени, която притежава малък магазин за ръчно изработен аксесоари за дома. Той се намира в сърцето на града в централния район на квартал Колонаки. Тя обяснява, че в началото, когато градският транспорт стачкува се е предвиждала с личната си кола. „Основните проблеми на този тип превоз е, че няма къде да паркираш, особено в дни без обществени превозни средства. След това, ако намериш паркинг-място, то ще е само за жители на квартала и веднага ще ти напишат акт. По парадокс предприемачите, който имат бизнес в центъра, нямат право на разрешение за паркинг въпреки, че допринасяме за запазването на работни места и плащаме всички данъци и такси, които дойдат на ум на правителството”, казва недоволна.
Елени обясни и за един трети ефект от стачната треска, обхванала транспортните и други синдикати в Гърция. „Потребителската култура се промени. Хората все по-рядко вече се насочват към центъра на града за покупки или разходки. Постоянните протести и грозните картини от последните три години в сърцето на Атина отблъснаха част от гражданите на столицата и те предпочитат да изминат по-голямо разстояние, за да си купят нещо, отколкото да попаднат на протестно шествие в центъра на града.” В дни на стачки разходите да се отвори един магазин са повече, отколкото да остане затворен, смята собственичката на търговския обект в столицата. „Губим и в двата случая, но не се харчат средства за транспорт, електричество и за отопление през зимата или за охлаждане през лятото при положение, че може нито един клиент да не влезе, т.е. няма транспорт-няма работа”.
Много от гражданите на Атина не могат да си позволят да не ходят на работа и търсят алтернативни методи на транспорт. Между младите мъже много често започва да се среща карането на колело, което съчетава полезното с приятното. То обаче не винаги може да се приложи. 31-годишната Мария работи в частна фирма, която е на около четири километра от дома й. „Когато не може съпруга ми да ме закара до работа, се налага да взема такси. Заплатата мие малко по-висока от минимално установената в страната и както разбирате такситата за мен са лукс”. Тя разказа, че днешният понеделник е бил особено неприятен за нея, защото се е наложило да чака 30 минути такси шофьорът, на което се е опитал да я излъже в тарифата. Тя поясни, че познава пътя и знае каква е цената на пътния курс за разстоянието между дома й и работното й място. Когато направила забележка на таксиметровия шофьор, че отчита повече от обичайното, той й казал: „Ако ти харесва, госпожа иначе можеш да вървиш пеш под дъжда”.
Стачките на диспечерите на Атинското летище „Елефтериос Венизелос”
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
