Зрелищна промяна на общественото мнение показва, че 58% от анкетираните гърци подкрепят премахването на щатните позиции в държавния сектор. Над седем от всеки дестима гърци или 74% смятат, че приватизирането е „със сигурност” или „най-вероятно” необходимо, показва проучване на агенция Public Issue. Според 41% от анкетираните „със сигурност” е необходимо раздържавяването, което показва, че правителството би могло да състави една щедра програма за приватизации. Паралелно с това 58% от запитаните имат много позитивно мнение за приватизацията.
Според 69% от анкетираните е необходимо да се подкрепи частният сектор, за да се подтикне развитието в страната. Отношението на гърците спрямо частния сектор е много по-позитивно, отколкото към държавния като показателно е, че едва 17% оценяват позитивно работата на държавните институции, докато 58% оценяват позитивно свършената работа в частния сектор. Имиджът на държавния сектор се е сринал за последните две години като се има предвид, че в проучване на общественото мнение през 2009 година, положителна оценка за държавния сектор дадоха 40% от анкетираните, а отрицателна – 35%. В настощата анкета 63% от гърците смятат, че частните служители си вършат работата добре, а що се отнася до служителите на държавни постове – едва 24% от запитаните мислят, че те си вършат работата.
Мнозинството (над 60%) са съгласни с приватизирането на държавните железници, на казината и на държавната лотария. Голям процент (над 50%) са позитивно настроени спрямо раздържавяването на компаниите за градския транспорт в Атина, на Банка Атика и на Пощенската Каса. На едно и също мнение се намират поддръжниците и опонентите за приватизацията на държавната компания за природен газ, на пощенските служби и на Земеделската банка. Но във всяка една от гореизброените категории се забелязва впечатлителна промяна в сравнение с 2008 година, когато мнозинството е било категорично срещу приватизацията на тези компании. Дори в случая на държавната компания за електроснабдяване, в който 48% от анкетираните са „против” съществува промяна, тъй като през последната анкета 47% са гласували „за”, докато през 2008 година „за” са били 40%.
Единствената компания, за която се е покачил процента на хората гласували против нейното приватизиране е Националната банка (52% „против” от 41% през 2005), което може да се отдаде на силните критики срещу банковата система и финансирането на икономиката. Гражданите са на много положително мнение спрямо частното управление на предприятия, които преди това са били държавни, като държавната телекомуникационна компания ОТЕ (58% положително), Олимпик (54%) и Търговската банка (43%). В същото време 58% са на мнение, че („със сигурност” или „най-вероятно”) трябва да се приключи с щатните позиции в държавния сектор.
В същото време стана известно, че програмата за правителството, която цели да спести 2 милиарда евро от уравновесяване на заплатите на служителите в държавния сектор, неизбежно ще доведе до ново намаление на надбавките за високоплатените служители с около 30%. Тази седмица ще се обсъжда обединената система за заплащане като се очаква министъра на вътрешните работи Йоанис Рангусис да обяви общите принципи за заплатите на служителите в държавните предприятия.
От общо 53 надбавки, които важат за държавните служители някои ще се запазят, а други ще бъдат премахнати (надбавки за различните браншове, които важат за 160 000 служители). Ще се запазят семейната надбавка, за нездравословна работа и за позиция. Ще бъде поставена горна граница за заплащане на високопоставените служители в размер на 5 865 евро, каквато заплата в момента взимат главните секретари в министерствата. На практика това означава, че заплатата на председателя на Висшия съд, който в момента получава 8 436 евро, ще се изравни с тази на главен секретар на министерство. В момента най-големи надбавки получават служителите от Сметната палата, които контролират разходите на държавата и на местните управи (около 2000 евро), а половината от държавните служители получават заплати до 1 639 евро като едва 10% получава над 2 418 евро. Според министъра на вътрешните работи целта за спестяването на два милиарда евро ще бъде постигната след като влезе в сила схемата „1 към 5” или за всеки пет места, които се освобождават се наема един служител.