Галерия

1

Фатима Табоада Лопез

Стажант

Вторият доклад за мониторинг на кризата на Caritas Europa, най-голямата благотворителна и хуманитарна организация в света, финансирана и притежавана от католическата църква, оценява социалното положение на седем държави-членки на Европейския съюз (Испания, Гърция, Кипър, Италия, Ирландия, Португалия и Румъния) след политическите решения за борба с икономическата криза.

Проучването показва въздействието на мерките, предприети от Европейския съюз и правителствата на държавите, изисквани и наложени от кредиторите в някои страни като Гърция, Кипър и Португалия. Тези мерки са довели до обедняване на тези страни, в резултат на което социалните им услуги, а понякога дори и достъпът до медицинска помощ са били изгубени.

Политиката на Европейския съюз си противоречи, тъй като обещаваше да намали бедността, да създаде растеж и да увеличи заетостта чрез подписване на стратегическия план за облекчаване на последиците от кризата „Европа 2020“. Въпреки това, икономическите приоритети далеч надвишават социалните.

По отношение на ситуацията в Гърция някои основни права са нарушени от мерките за икономии, изисквани най-вече от страна на кредиторите. Например, има много хора (повече от три милиона), които са загубили здравните си осигуровки, тъй като са били безработни повече от година. Освен това, Caritas Hellas посочва, че много от мерките, договорени с кредиторите за увеличаване на конкурентоспособността, като например намаляване на заплати и пенсии, не са постигнали понижение на цените, а напротив, цените са се повишили заради увеличението на данъците.

През 2012 г. почти една четвърт от гръцкото население е било в риск от бедност, тъй като доходите им са били 60% по-ниски от средния национален доход, което означава, че в много домакинства никой не е работил и не е имал доходи. Гърция е с четвъртия най-висок процент на детска бедност (тези на възраст под 18 години) в Европейския съюз, като само България, Испания и Румъния я изпреварват.

В Испания, рискът от бедност сред децата под 18 години е бил 29.9% през 2012 г., близо девет пункта над средното за Европейския съюз, което е било 21,4% през 2013 г. Caritas докладва, че броят на домакинствата, живеещи в крайна бедност в страната е нараснал до 1,5 милиона през миналата година, от 900 000 през 2007 г., преди настъпването на кризата. Също така се отбелязва, че Кипър има най-висок процент на бедност сред хората над 65 години - 29.3%, докато средното за Европа е било 14,3% през 2012 година.

Всички тези страни имат голям брой безработни и млади хора, които няма да могат да получат адекватна пенсия в бъдеще, тъй като не са работили достатъчно дълго. Тези хора са известни като "изгубеното поколение" и тази ситуация ще има огромно влияние върху бъдещето.

Доверието на европейските граждани в политическите институции бележи спад от 50% през 2009 г. до 30% през 2013 г., като по този начин демонстрира отрицателното въздействие на политиките на строги икономии върху живота на най-уязвимите. "Те плащат последиците от тази криза", заяви генералният секретар на Caritas Europa Хорхе Нуньо. Това е довело до увеличаване на процента на депресивни разстройства, злоупотреба с алкохол и самоубийства в Испания и Гърция от началото на кризата. Липсата на социални услуги е допълнително влошена от мерките за строги икономии и увеличаването на бедността на средната класа, което от своя страна влошава един от най-трагичните проблемите на финансовата криза.

Заключенията на доклада противоречат на официалната линия която предполага, че най-лошото от икономическата криза е минало. Също така се твърди, че няма доказателства положението да се подобрява за много хора, особено като се има предвид ситуацията по улиците на Атина - в миналото, само хора с психични проблеми и наркомани бяха бездомни. Сега улиците са обитавани от хора, които някога са принадлежали към средната класа, много от които с висше образование или собственици на фирми, унищожени от кризата. Единственият фактор, който ги е направил "бездомни", е безработицата.

Най-засегнатите хора са тези над 40, много от които нямам семейство, което да им помогне. Пенсионери и безработни хора се събират около затварящите магазини, за да събират изхвърлени зеленчуци и плодове. Основният проблем е, че Гърция не признава, че бездомните хора са изложени на риск от социално изключване и поради тази причина не съществуват подходящи политики, които да се борят с проблема.