Галерия

1

Гърция за пореден път попада под стачната блокада на синдикатите и в нея се включват работещите в почти всички сектори на икономиката. В понеделник Атина осъмна без метро, градски електрически влак, трамвай и таксита. Освен служителите в градския транспорт 24-часова стачка обявиха и журналистите в Гърция, които продължават да се противят срещу сливането на здравно-осигурителния им фонд в общото тяло на Националната здравна организация. Промяната в закона беше отхвърлена на гласуване в миналата седмица, но в понеделник правителството прави втори опит да въведе реформата.

Въпреки големия отпор на синдикалните сили на журналистическата гилдия в Гърция, не всички в сектора са съгласни със стачните действия. GRReporter имаше шансът да говори с някой от гръцките журналисти, които имат различно от наложеното от синдикалистите мнение.

“Когато обществото е подложено на сериозни изпитания, не може да искаме специално отношение към нас. С други думи не можем да настояваме да запазим собствените си привилегии, когато се налага на по-голямата част от обществото да се откаже от много свои права”, казва представителят на гръцките журналистически среди, който пожела да остане анонимен.

Процесите на реформиране на публичния сектор в Гърция включва и консолидиране на различните социално-осигурителни фондове в една организация. До момента по-малките здравно-осигурителни каси вече са влети в общата система, но някои фондове все още остават извън консолидацията, поради голямото си влияние в обществено-политически живот на страната. Силни лобита в политическите среди имат адвокатска гилдия, банковите служители, нотариусите, инженерите и разбира се журналистите.

Журналистът, който говори пред нашата медия използва цитат от “Фермата за животни” на Джорж Оруел, за да покаже избирателната позиция на голяма част от своите колеги в този труден за Гърция момент. “Всички са равни, но някои са по-равни от другите”, каза той във връзка с продължаващата стачка. “Разбирате, че ако искаме да дадем глас на хората, които в момента понасят тежестите на кризата, трябва по някакъв начин и ние да ги соделяме”. Той обясни, че проблемът не е само как днес се реагира на реформира, а как Гърция стигна до това положение.

“Може би, когато трябваше да говорим не го направихме. Сега кризата ни прави различни и ни кара да погледнем на нещата по различен начин. Промените са нужни, освен ако няма някакво предложение, което да дава алтернатива”. Журналистите, които не споделят твърдата позиция на синдикалистите са на мнение, че когато искаме политиците и държавните ръководители да понесат отговорност за действията си, трябва всички да последват същия пример.

Във вторник стачката на журналистите ще бъде прекратена, но служителите в подземния транспорт продължават с колегите си от тролейбусните и автобусните линии. В протеста ще се включат работниците в железопътната компания, междуградския влак, пристанищните служители, авиодиспечерите (от 10:00 часа до 13:00 часа), данъчните, учителите, университетските преподаватели, общинските работници, болничния персонал, служителите в банките и в Гръцките пощи и заетите в Националната електрическа компания (ДЕИ).

В 11:00 часа сутринта във вторник Синдикатът на служителите в частния сектор (ГСЕЕ) и Съюзът на заетите в държавната администрация (АДЕДИ) свикват протестен митинг в центъра на Атина срещу гласуването на мерките за фискална консолидация. Същото ще се повтори и в сряда, но в 18:00 часа следобед.

Постоянните стачки в Атина представляват сериозен проблем за живота на столицата. Придвижването в седмичните дни, в които синдикатите се активизират затрудняват всекидневието на обикновените граждани, които често се оплакват. “В началото на месеца си купих карта за целия градски транспорт, която струва 45 евро. Сега не мога да я ползвам, защото никой от обичайните транспортни средства не е в движение. Кой ще ми компенсира загубата”, пита 24 годишна столичанка, която е един от многото недоволни от постоянните стачки на служителите в градския транспорт.

Тя обяснява, че не е против правото на служителите да се борят за своите искания, но това не означава, че трябва да пречат на съществуването на останалите хора. “Синдикалистите остават интровертна маса, която не обяснява в детайли на широката общественост, защо и за какво се борят. Нямат поддръжката на обществото и протестите им до голяма степен се обезсмислят”, казва момичето.

“Всички изпитваме трудности днес. Не само държавните служители или журналистите”, коментира 39-годишен мъж, който е безработен в последните две години. “Хората, които стачкуват са тези, които най-малко са усетили истинската тежест на кризата. Те искат да не им се съкращават заплатите, но не оценяват, че имат работа. Искат да се запазят ограниченията в различни сектори на икономиката, но не ги интересува, че това пречи на млади и кадърни хора да покажат способностите си”.