Галерия

2

1

Как би могъл да се предпази човек?

Ако се намира в района, където има изтичане на радиация няма как да се защити. Единственият начин е да се отдалечи от радиуса, в който съществува опасността. Проблемът е, че точно този радуис не е известен. Това, което се говори в момента в Япония за радуис от 30 километра е съвсем теоретично. Никога не можем да знаем накъде ще задуха вятърът. Например след катастрофата в Чернобил количеството на пристигналата в Гърция радиация беше по-голямо от тази в страни като Австрия, която се намира по-близо. Всичко зависи от климатичните условия, от това къде ще бъде отнесен радиационният облак и от наличието на дъжд, защото така вредните елементи се пренасят директно в почвата.

Колко време е нужно, за да изчезнат изцяло вредните последствия на радиацията?

За почвата е нужно да преминат голям брой години. Така или иначе за една ядрена централа, която остава са нужни поне 60 – 100 години, за да сме сигурни, че районът около нея е чист. Но всеки един от елементите има различен период на полуразпад. За радиационния йод той е сравнително малък, след 60 години можем да сме сигурни, че няма да се намира в нашия организъм. За плутония обаче са нужни стотици години, т.е. човекът ще е починал така или иначе. В случая на обеднения уран говорим за период на полуразпад от милиони години.

Какво е мнението на вашето сдружение за АЕЦ Козлодуй и Белене в България?

Ние започнахме да се занимаваме АЕЦ Козлодуй още през 80-те години, когато всички в Гърция смятаха, че не съществува опасност. През 1994 в Драма бе проведен международен конгрес, в който взеха участие и учени от България, които ни представиха реалните размери на опасността от действието на централата. По-късно Европейският съюз също осъзна тази опасност и бяха направени няколко ремонти. Те обаче бяха направени по източногерманска технология, затова и АЕЦ Козлодуй е една технологично остаряла атомна централа.

Теоретично всяка централа има термин на живот 30 години. Казваме това, защото електрическата енергия е малка по количество в сравнение с общото количество произвеждана енергия. Тази останала енергия автоматично превръща някои елементи в отпадъци с висока радиоактивност. Те обикновено се заравят в района около атомната централа. По този начин самата тя се замърсява с радиация от своите отпадъчни продукти и става много опасна. Затова в Япония страховете се отнасяха най-вече до контейнерите, в които се съхраняват отпадъчните продукти. Те биха предизвикали много по-голяма токсичност в околната среда, отколкото самият реактор.

Затова смятаме, че АЕЦ Козлодуй трябва да се затвори и България да потърси други начини, за да осигури енергийната си автономност. В страната могат да се развият други източници на енергия.

Представители от различни екологични организации от всички страни на Балканите и Германия посетихме Белене преди две години. Строежът на тази централа бе започнал по време на комунистическото управление в България със спецификации от съветски тип. По тази причина много екологични организации подложиха на натиск немската банка, която щеше да финансира строежа да не го направи с аргумента, че не е възможно Германия да финансира построяването на една нова централа като тази в Чернобил на европейска територия. В същото време след политическите промени стойността на проекта скочи десетократно и затова той бе „замразен”.

Преди известно време бяхме чули, че строежът евентуално ще бъде подновен, но се надявам, че след случващото се в Япония това няма да се осъществи.

В едно ваше интервю заявихте, че се съмнявате в истинността на съобщенията на Международната агенция за атомна енергия. Бихте ли разказала нещо повече за това?