Галерия

1

Множество брегове от гръцката брегова ивица потъват, а други се издигат, показва геоложкото и геоморфологично изследване и картографиране, извършено от доцент Ники Евелпиду от Катедра „Геология и околна среда“ на Атинския университет.

Така например при Кикладските острови се наблюдава поредица от резки потъвания от около 3 метра, като последното потъване е станало вследствие на земетресението на остров Аморгос през 1956. Това описва доц. Евелпиду в свой труд, неотдавна награден от Атинската академия като „труд, чрез който се развива геоложкото познание за гръцките земи“. Най-дълбокото потъване на бреговата ивица на Кикладите е предизвикано от земетресение, станало прези 3 300 години, и разрушило жилища в неолитното селище на остров Наксос.

«Седемте потъвания на брегове, които картографирахме на Кикладските острови, бяха истинска изненада за нас. Повечето от тях имаха такива геоморфологически характеристики, които свидетелстваха за тяхното рязко, съ-сеизмично (едновременно със земетресението) потъване. Обиколих цялата брегова ивица на Кикладите и се гмурках там, където се налагаше, за да бъдат картографирани всички стари брегове, които е възможно да останат вкаменени само в карбонатните скали», разказва пред вестник «Етнос» доц. Ники Евелпиду.

Гмуркане в Аморгос

Методологията, използвана от специалиста, изчислява косвено времето, през което нивото на водата е оставало стабилно (необходима предпоставка за създаването на въпросната геоложка форма), и тълкува процесите, които са се случили, например дали потъването е било постепенно или в резултат на внезапно тектонско събитие.

«Данни за потънали брегове се разпознават единствено там, където скалата не е разделена на много слоеве и е благоприятна биологичната ерозия. Древните брегове бяха разпознати чрез потопени приливни резкѝ», подчертава доц. Евелпиду.

Спорадските острови също са претърпели повтарящи се потъвания, често съпътстващи земетресения, въпреки че всеки остров е следвал свое собствено развитие (установени са 6 потъвания на брега на остров Скопелос, 7 – на остров Алонисос, 2 – на остров Скирос). «Отпечатъците на старото ниво на водата са „вкаменени“ в стръмната част на брега. Бързото потъване е оставило тези съвсем ясни следи непокътнати, предоставяйки ни шанса да разкрием геоложката история на района».

На обратния полюс на Кикладските и Спорадски острови, потънали в близкото минало, се намира Йонийско море, където се наблюдават тектонски издигания и потъвания. По-конкретно в Кефалония «земетресението от 1953 (с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер) издига югоизточната част на острова с 50 cm от Каравомило до Скала. Същевременно в най-северната част на Кефалония, на полуостров Ерисос, който не е пострадал от неотдавнашните земетресения, има следи от тектонски потъвания».

Снимка от издигнатия морски бряг в Кефалония. Най-високата част е достигнала 120 cm, а най-ниската се е издигнала с 55 cm

Остров Итака също е потъвал преди 19 в. с темпове, вариращи от 0,25-1,25 mm/годишно.

Област Атика се е издигала два пъти. Въпреки това в района са открити явления от неотдавнашно потъване. Тези тектонски събития са датирани с радиовъглерод (14C) от изследователката и скоро се очаква резултатите от изследването ѝ да бъдат публикувани в международно научно издание.

В северозападната част на залива Евойкос, в района на Малесина, също са открити следи от потъване. По протежението на поне 22 километра от бреговата ивица ясно се вижда това потъване, което според доц. Евелпиду се дължи на земетресението от 1894, предизвикало и вълна цунами, датирана на свой ред от организми, открити върху  скални блокове, изхвърлени на брега.

«От другата страна на залива Евойкос, остров Евбея изглежда се е издигнал с до 4 метра. Бяхме големи късметлии, открихме вкаменелости на биологични организми и на двете издигнати брегови ивици, които днес се намират на 1,7 м и 3,8 м съответно над днешното ниво на морето. Датирахме ги с радиовъглерод и така можем да сме сигурни, че тези издигания са се случили през 360 г. н.е. и през 4795 пр.н.е.», разказва специалистът.

«Изследванията не спират никога», добавя тя. Доц. Ники Евелпиду извършва своите проучвания и през зимата и през лятото, и познава много добре както морското дъно на Гърция, така и начините да го изследва.

От месец октомври нейният изследователски интерес се премества към бреговата ивица от остров Самос до остров Ро, която е доста дълга, и ще са нужни минимум 2 години, за да я изследва и картографира. Междувременно под печат са резултатите от изследванията ѝ на остров Касос и Карпатос, където през последните години тектонския режим се е променил, и непрекъснатите издигания са отстъпили място на непрекъснати потъвания, измерени и картографирани от изследователката през 2013.

Какво означават всички тези явления за нас

«На първо място разбираме тенденциите за даден район. За да видим бъдещето, трябва да опознаем и да разберем миналото», казва доц. Ники Евелпиду тълкувайки явленията потъване и издигане на бреговата ивица.