Галерия

1

“Искаме държавно и безплатно образование за всички, което да не разделя студентите на социални класи” казва студентка във втори курс специалност археология от Критския университет. Момичето е пристигнало в Атина, за да участва в протест срещу реформата във висшето образование. Студентите се страхуват, че университетите ще бъдат „продадени” на частни компании, ще загубят независимостта си и свободата на израз, а след реформата във висшето образование ще затворят много факултети и някои дипломи ще загубят стойността си.

Срещу реформата във висшето образвание е и Съюзът на преподавателите от Националния политехнически университет Мецовио, които обявиха предупредителна стачка и „заключиха” аудиториите. В същото време администраторите на университетите стартираха диалог по интернет за конкретни промени във висшето образование, за да съберат предложения до 9 декември, когато в Атина ще бъде свикан извънреден съвет на ректорите на университетите. По повод на протестите, днес министърът на образованието Анна Диамандопулу заяви: „Отворени сме към всякакви предложения, които и очакваме да получим, но за всички нас най-важното е факултетите да работят нормално.”

Една лоша новина не идва никога сама – тези дни в класацията на списание Times за 200-те най-добри университети в света, за първи път от години насам не се появи името на нито един гръцки университет. Ректорът на Аристотеловия университет в Солун Янис Милопулос заяви за телевизия „СКАЙ”, че никак не е учуден от това – тъй като от една страна гръцките университети са едва на няколко десетилетия, а не са столетници, но и защото нямат добро финансиране. Нагледен пример за това е, че в Солун се случва на някои лекции студентите да се блъскат в малки стаички в жилищни кооперации.

Според експерти по образованието основният проблем на гръцките университети е тяхната интровертност, което ги лишава от възможността да се конкурират. “Една от основните ни цели е да привлечем чужди преподаватели и студенти в гръцките университети” отбелязва главният секретар за висшето образование Василис Папазоглу, който допълва, че Гърция губи най-брилянтните си мозъци за последните десет години и, за да се спре това, е необходимо във висшите училища да се предприемат радикални и структурни промени.

Според министерство на образованието реформата трябва да се извърши в три насоки: 1. да се направят промени в начина на управление, а изборът на ректор да се извършва с международен конкурс, 2. да се установи прозрачност в избора и развитието на преподавателите, както и да се оценява тяхната продуктивност, 3. Екстравертност на висшите училища чрез сключване на сътрудничества с чужди университети и да се насърчи и подкрепи мобилността на преподавателите и студентите. От своя страна ректорите ще представят предложенията си в тези насоки на 11 декември по време на техния извънреден съвет.

Основното искане на студентите за държавно и безплатно образование беше предявено за пореден път на демонстрацията на ляво ориентирани студентски организации. Студентки от първи курс на архитектурния факултет в Атинския университет казват, че най-големият проблем е, че няма добра организация, а напоследък повечето студенти реагират бурно срещу проектозакона за реформите във висшето образование.

Александра Крити,

студентка втори курс във Факултета по археология в Крит

Как ще повлияят реформите на университетите според теб?

Новите мерки, които иска да приложи министър Диамандопулу са всъщност една вълна от приватизации, така че право на образование да имат малцинство. Освен това съществува тенденция да се забранят партийните организации в университетите и да изключат студентите от участие в управителните органи. Университетът, така както е, не е добър, но и този, който те си представят – също не е добър. В много факултети няма достатъчно преподаватели, няма инфраструктура, нямат трудови права преподавателите, което е неприемливо, но и това, което искат да направят няма да мине. Не мога да предложа нищо конкретно, но това, което аз искам като студентка е държавно и безплатно образование за всички, което да бъде качествено.

Университетите в Гърция раздават безплатно учебниците за своите студенти. Сега ще изиграя ролята на „адвокат на дявола” и ще те попитам дали не не смяташ за правилно учебниците да се плащат като децата от социално слаби семейства си запазят правото на безплатни учебници?

Въпросът е да няма класово разделение – нито от едната страна, нито от другата. Нито тези, които са от състоятелни семейства да плащат, защото имат средства, нито пък тези, които нямат – да не плащат. Не трябва да се разделят студентите на богати и бедни. Но с новите мерки, които се подготвят става явно, че образованието е за малцинство – с увеличението на билетите, на наемите, на храната.

В Гърция е разпространен и феноменът „вечен студент”. Не мислиш ли, че трябва да се стимулират тези студенти, за да завършат някога?