Галерия

1

Не знам как е във вашия дом, но много мои познати имат навика да претрупват своите домашни аптечки с Аспирин, мазила за хреми и куп други лекарства. Те седят като резерва за всеки случай, ако се разкихат, разболеят или им потече носа. Много от тези лекарства залежават, минава им срока на годност и се озовават в кошчето за боклук. До момента не се бях запитвала дали там им е мястото, докато не чух за инициативата хапиEnd в Атина. Тя е предприета от първата „зелена” мрежа от предприятия Athens Green 360, които с помощта на Post bank Green Institute въведоха пилотно специални контейнери за изхвърлянето на ненужните лекарствени препарати. Грешното управление на лекарствените отпадъци може да доведе до замърсяване на околната среда и да увреди сериозно човешкото здраве. GRRepoter се свърза с изпълнителния директор на Post bank Green Institute Димитрис Зисис, който ни разказа малко повече за инициативата.

Как се роди инициативата хапиEnd?

Идеята за хапиEnd се породи от признаването на проблема и от резултатите от изучаването на международните практики. Както може би знаете, безконтролното и небрежно изхвърляне на лекарствени препарати може да има сериозни последствия както за хората, така и за природата, защото тези вещества могат да останат за дълъг период в почвата и питейната вода и да повлияят отрицателно на хранителната верига.

Кажете ни малко повече за последствията върху човека и околната среда, които може да донесе безконтролното изхвърляне на лекарства.

Смесицата от лекарствени препарати са открити в съществена част от химическия състав в природата. Научната общност е единодушна, че трябва да се намери начин да се намали отделянето на подобни вещества в околната среда. Установено е че 2% от лекарствата, които са на пазара се връщат на фармацевтичните компании от аптеките и аптечните складове, защото са с изтекъл срок на годност без да се продадат и трябва да се изтеглят от пазара. Освен това е установено, че поне 10% от лекарствата за домашно ползване се изхвърля заедно с битовите боклуци.Става въпрос за лекарства с изтекъл срок на годност, за които вече не е безопасно да се поемат от човешкия организъм или лекарства, които въобще не са влезли в употреба по различни причини. Тези лекарствени препарати намират своя път по различен начин до почвата и най-вече до водните източници, от където се включват в биологичния кръговрат.

Данните са особено обезпокоителни, като се вземе предвид, че в Гърция всяка година се пускат на пазара средно около 500 милиона опаковки от различни лекарствени препарати, десет на сто, от които завършват в обикновените кофи за боклук. В същото време научните изследвания в Европа и САЩ показват, че химични съставки, характерни за различни видове лекарства са намерени както в източниците с питейна вода, така и в почвата и крайбрежните райони.

От кога съществува европейската директива за рециклиране на лекарствените препарати и защо до момента не са приложени тези разпоредби в Гърция?

Европейската директива 2004/27/ЕС за лекарствените препарати за битова употреба изисква държавите-членки да „гарантират подходящи системи за събиране на неизползваните лекарства и медикаменти, които са с изтекъл срок на годност” (член 127В). Тези системи трябваше да се въведат в Гърция още до октомври 2005 година, а осъществяването на програмата по-принцип трябваше да поеме Министерството на околната среда и климатичните промени.

Какви практики се прилагат в други страни, които са „по-будни” по проблема със замърсяването на околната среда от неизползваните лекарства за битови нужди?

В чужбина първите страни, които се заеха с проблема и осъзнаха, че лекарствените препарати могат да бъдат източник на замърсяване са САЩ, Канада и до голяма степен Австралия. В Щатите по-конкретно проблемът има особено големи размери, защото неизползваните лекарства в домакинствата много често завършват в канализационната система, след като биват изхвърлени в мивките с механизъм за смачкване и смилане на битовите отпадъци. Днес в повечето европейски държави действат системи за безопасно преработване на лекарствените вещества, а страни като Германия, Франция и Швеция вече са създали събирателни пунктове със специално създадени за целта отпадъчно контейнери. В Швеция даже съществува доброволческа група, която класифицира лекарствата според нивото на опасност за замърсяване на околната среда.

Можете ли да ни кажете каква приблизително ще е цената за въвеждане на подобна система за рециклиране на лекарствените препарати в Гърция?

Разходите по въвеждането на една подобна система нямат никакво значение, особено в сравнение с съществената полза, която тя ще има за общественото здраве.

Можете ли да ни кажете дали има интерес от страна на  фармацевтичните компании да вземат участие в прилагането на тези практики и каква роля могат да играят в безопасното рециклиране на лекарствата за битова употреба?