Галерия

3

2

1

Може  да звучи като изненада за някои, но в дни на всенародни стачки в Гърция има хора, които работят. Не могат да отсъстват от работа или не искат да участват в масови протести. GRReporter разговаря с гърци и чужденци, които независимо от трудните икономически условия и несгодите на живота смятат, че изходът от кризата е работа, а не скандиране на лозунги.

Никос е на средна възраст и работи като продавач в будка за вестници и цигари. Тя е отворена от седем сутринта до единадесет вечерта. Работното време е на смени и втората смяна работи неговият приятел Ангелос. Месечният наем на будката е три хиляди евро, които плащат на собственика като аренда и вече изглеждат като далечен сън. Той разказва,че едно време наемът и разходите са избивани за около две седмици, но днес ситуацията е доста по-различна. „Съсипаха ни с тези стачки”, казва той. „Целият живот в града блокира. Не знам до кога ще продължава така”.

Той разказва, че от началото на годината след като се увеличиха два пъти акцизите върху цигарите, основен доход на будкаджиите и ДДС, работата им е намаляла изключително много и работят, колкото да си изкарват разходите. „Въртим парите, нищо не изкарваме, а на всичкото отгоре всеки ден в Атина тази година има по една стачка”.  Той казва, че също е недоволен от политиката на правителството, но смята, че и синдикатите са „продадени” и всички протести и безредици имат като единствена цел отпушването на общественото недоволство, без да се очакват реални резултати от тях.  

„Не стачкувам, защото бизнесът е мой и ако не работя, няма да има какво да ям”, казва 38-годишната Анастасия, която работи в цветарски магазин в центъра на Атина. Тя признава, че ако беше наемен служител и имаше възможност,в деня на общонационалната стачка не би отишла на работа, но не би излязла да скандира по-улиците. „Работя от осем сутринта до единайсет вечерта. Ако имах възможност, бих си останала вкъщи. Да скандирам лозунги пред парламента и да ми пръскат сълзотворен газ в лицето не е нито логично, нито резултатно. Някои хора имат истински проблеми”.

Дина, която е на 34 години и работи като адвокат в международна компания заяви: „Стачките нямат смисъл, защото в края на краищата цената на промените ги плаща малкият човек ”. Тя казва, че в идеалния случай дори всички да отсъстват от работа в деня на националната стачка в знак на несъгласие с водената политика, Гърция няма да се промени.

Иронична усмивка бе отговорът на въпроса: „Ама днес не стачкувате ли?”, който зададох на двете момичета зад щанда с кафета в един от магазините на веригата за бързо хранене „Григорис” в сърцето на Атина. В другия край на магазина бе собственикът, който редеше сандвичите и също се усмихна и каза: „Нямаме време за стачки” и ситуацията изглеждаше точно така. През вратата влизаха и излизаха забързани хора, които искаха да топло капучино или прясно изпечена баница. Хората в "Григорис" работеха като на конвейер. Тогава се сетих, какво ми бе казала една приятелка, която също работи в кафе: „На мен синдикалистите не ми плащат нито заплата, нито тока.”

Димитрис на 29 години работи в сервиз на мотори и казва, че за него стачките нямат никакъв смисъл. „Стачките са за държавните служители, за които няма опасност да ги изгонят от работното им място”. Той работи в сервиза почти три години и твърди, че е в добри отношения със собственика. Преди месец се наложило да съкратят заплатите на четири от петте служители във фирмата. „Моята заплата не я намалиха, защото е най-ниска, но на останалите колеги им я отрязаха с около 15%, за да не се наложи да уволнят някой от нас”.

Димитрис казва, че разбира проблемите, които собствениците на сервиза изпитват. След увеличаването на ДДС и акцизите работата е намаляла, а перспективите според него са, че нещата само ще се влошават. „Не виждам причина да отсъствам от работа, за да викам по улиците за права, които няма кой да ми ги даде. Разбира се, че искам по-висока заплата и по-малко работни часове, но в момента това е нереално. И аз да бях собственик на сервиза, бих направил същото”.

Докато централният площад на Атина гори, животът в страната продължава. Българката Дияна, която в последните 15 години живее в Гърция и в момента работи в счетоводството на една средно голяма компания в северното предградие Кифисия казва: „Гърците не знаят какво искат – имат всичко необходимо, а се държат като разглезени деца. Сякаш не разбират, че няма лесен изход. Държавата няма да тръгне напред, докато всички не започнат да работят отговорно – от чистача на улицата до министър-председателя.” Тя е категорична, че протестите не са решение за излизане от кризата. Отговорът е в работата. „Не съм доволна от условията на работа си, но знам, че друг избор в момента няма”. Според нея повечето хора, които излизат на стачки и протести имат сигурни доходи от някъде и нямат тревогата, че ако си загубят работата, ще останат на улицата. „Очевидно много неща в Гърция трябва  да бъдат променени и този процес не е лесен, но с палежи, погроми и блокиране на държавната инфраструктура в скоро време прогрес няма да видим”.