Тази година площад Синтагма в сърцето на Атина „видя” много недоволни хора от най-различни организации, фракции и обществени групи, всички с изисквания за по-добро качество на живот, по-високи заплати, по-ниски цени, по-справедливи работни права и т.н. След 771 протеста, стачки и митинга проведени от началото на годината на трети декември 2010 година на същия този площад се събраха хората в неравностойно положение. Съюзи от цялата страна организираха митинг в центъра на гръцката столица, за да запознаят обществото и държавното управление с проблемите, които срещат всеки ден. Те изготвиха и предадоха на държавното управление списък от предложения, които могат да направят Гърция по-справедлива за хората в неравностойно положение.
Над осем хиляди души се събраха пред парламента, а GRReporter бе на мястото на събитието и говори със семействата на хората в неравностойно положение за проблемите, които ги съпътстват и надеждите, които хранят за бъдещето.
„Искаме да бъдат приложени на практика правата на хората с инвалидност, които в последно време не се спазват от държавата” заяви Деспина Георгиаду от Драма, която е председател на Съюза на родителите в образователния център на възрастни с нарушения. Тя е майка на две деца с инвалидност и най-голямата й грижа е свързана с борбата й да им осигури едно сигурно бъдеще, когато тя самата няма да е между живите. Деспина разказа, че икономическата криза е засегнала сериозно хората в неравностойно положение и техните семейства, като много от надбавките и привилегиите им са били съкратени. Основното им изискване обаче е свързано с създаването на обособени центрове за живот на хора със забавено развитие, за които няма държавна политика и няма кой да се грижи след смъртта на техните родители.
Друго искане е свързано с промяна на системата за обучение на децата с проблеми. „Трябва да има аналитична програма създадена от Министерството на образованието заедно със специалисти в областта, която учителите стриктно да спазват. В момента всеки учител в специалните училища прилага самостоятелна програма, която не е синхронизирана от една обща политика на образование.” Деспина Георгиаду подчерта, че специалните училища в страната не трябва да имат функцията на паркинги, където децата и хората с увреждания да прекарват няколко часа, а да дава възможност за развитие и образование.
„Децата ни не мога да живеят самостоятелно, нито могат да се борят за правата си”, каза Ефи Прокопаки председател на образователния център Естия в Атина, който се грижи за развитието на 90 деца с умствена изостаналост. Инициативата е частна и започва през 1982 година с пет семейства с деца с различни проблеми, които решават да се организират, за да им дадат по-сигурно бъдеще. „Ако ние като родители не успеем да им осигурим правилните условия за живот, които изисква тяхното състояние, те ще завършат или в психиатрия (където не им е мястото), или на улицата” обясни Ефи Прокопаки.
„След 28 години дейност в момента сме на ръба и центърът ни е заплашен от фалит” обясни жената. За да не се налага да уволняват персонал са взели решение да се намалят заплатите на всички. Независимо от това обаче, парите за децата в образователния център не стигат. Финансирането на инициативата е от различни източници, като 26% идват от общинските власти, 13% идват от осигурителните каси на децата в центъра , а останалите 61% трябва да се съберат от дарения, изложби, базари. Центърът изисква един милион евро годишно, за да поддържа програмите за деца и възрастни, които им помагат да се адаптират до известна степен в обществото. Само за декември 2010 година организацията ще участва в осем различни събития, за да може да събере пари за следващите месеци. Най-големият проект на център Естия е създаването на жилища приюти, в които хора с проблеми ще имат възможност да живеят и ще се полага качествена грижа за тях, когато роднините им ги напуснат. До момента вече действа един такъв дом в столичния квартал Мелисия и е в процес на изграждане втори в квартал Психико.
„Днес сме тук, за да се изправим срещу безразличието на държавата към хората в неравностойно положение.” Това заяви Евгения Залю, която е директор на център за възрастни с леки умствени увреждания в Науша. Специалното училище приютява над 35 възрастни с леки умствени отклонения и е изцяло частна инициатива. „Нямаме никакви субсидии от държавата и разчитаме на подкрепата на съгражданите ни и организирам изложения и базари, които също ни помагат.” Всички хора над 24-годишна възраст и в работилницата на училището имат възможност да творят и да се учат под наблюдение на родители и специалисти в работилницата на училището. За митинга на площад Синтагма инициативата от Науша бе организирала 50 души. „Разбираме и живеем с днешните проблеми, но искаме повече внимание към хората в неравностойно положение. В нашата работилница имаме хора с минимални отклонения, които мога да бъдат полезни на обществото, но няма политика за това.”
Хората с физическа инвалидност също присъстваха на митинга. При тях най-големият проблем се оказа адаптирането им в обществото и липсата на удобства пригодени за специалните им нужди. Жена от Драма призна, че чак тази година преди изборите са започнали да поставят пътеки за слепи хора по тротоарите. Това удобство навлезе в Атина още преди шест години, когато гръцката столица се подготвяше за Олимпийските игри през 2004. „Въпросите с достъпността на обществените места са много, но не това е най-големият проблем в Гърция”, обясни мъж на средна възраст, който поради заболяването си цял живот е изкарал в инвалидна количка. „И днес, ако от едната страна на тротоара има рампа, то от другата ще са забравили да я сложат – значи ако се кача, няма да мога да сляза след това.” Според него истинският проблем е, че обществото и държавата като цяло си затваря очите пред проблемите на инвалидността. „Във въпросника за преброяване на населението през 2010 година за първи път липсваше въпросът ‘Имате ли член на семейството в неравностойно положение?’. Това означава, че държавата не иска дори да знае колко са инвалидите в страната, да не говорим за проблемите, които имат” поясни той с примирение.
Липсата на възможности за професионална реализация е друга тревога, която мъчи хората с физическа инвалидност и техните семейства. „Плащам на психолог, който осигурява психическа подкрепа на сина ми, защото никой не иска да го вземе на работа, а е кадърен в ръцете” призна баща на 27-годишно момче в инвалидна количка. Той поясни, че синът му има стремежи и желание за реализация, но условията в града и предразсъдъците на хора са всекидневен проблем, с който той се сблъсква.
На събитието взеха участие и представители на съюза на диабетиците, които протестираха срещу орязването на листата с безплатни лекарства, между които е и жизнено нужният им инсулин. Проблемите на диабетиците са свързани с високите цени на лекарствата, липсата на ефективна социална политика и цялостното безразличие на държавата към техните проблеми. „Когато здравеопазването и социалното осигуряване се превърнат в синдикални искания, означава че държавата не върви на добре”, каза за GRReporter представител на съюза.
Митингът на хора в неравностойно положение продължи с шествие до изхода на парламента на площад Синтагма, където според правилата на обществения ред, протестиращите срещнаха специалните полицейски части за борба с безредиците. При планирани стачки и митинги, тяхното присъствие е задължително около сградата на парламента. Напрежение между протестиращите и представителите на закона нямаше, но независимо от това картината на хора в инвалидни колички пред полицаи със каски, щитове и палки в колана бе сюрреалистична.
Към GRR Hot 15
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
