Галерия

1

Никос Зигурис е председател на Съюза на строителните унженери в Гърция и разговаря освен за резултатите от отварянето на професията, но и за кризата в сферата на строителството и пагубната липса на държавни инвестиции.

По какъв начин ще бъде засеганата професията на строителните инженери от закона за либерализиране на трудовия пазар?

Трябва да подчертая, че професията на инженерите като цяло – не само на строителните инженери, не е затворена професия. Влиза в дискусията за затворените професии, но не е такава. Затворени професии са тези, които имат или числово или географско ограничение. Професията на инженера може да я практикува всеки, който има необходимите качества – след като е завършил университет, трябва да премине през изпити и ако се справи успешно, да получи право за упражнение на професията. Ние сме замесени в дискусията за затворените професии, защото ни засяга Кодексът за минималното заплащане, който важи в Гърция. Когато един инженер си върши работата, съществува един начин да се изчисли минималното му заплащане. С новия закон това се премахва. Въпросът е, че минималните заплащания, които важат в момента, много често са по-ниски от това, което трябва да получи инженерът и ако го оставим да решава той, това заплащане ще варира.  Работата, която вършат инженерите е свързана със сигурността на даден строеж, което не може да го подлагаме на преговори и да казаме, че ще направим по-малко обезопасен дом и ще ни платиш по-малко. Домът ще бъде направен според правилата за сигурност. Но инженерите като всички други хора работят, за да живеят с парите, които взимат. В момента могат да предложат няколко алтернативни варианти, за да бъде постройката стабилна, но и икономична. Отсега нататък няма да е така. Домът ще бъде стабилен и сигурен, но ще бъде за сметка на икономиката. Смъкването на заплащнията ще повлияе на инженерите, но това ще се обърне в даден момент срещу самото общество. Правителството ще трябва да се замисли върху факта, че губи приходи. Когато поемаш даден проект и получаваш 1000 евро, правителството ги облага с данък, но утре като отида да си платя данъка тези 1000 евро, тъй като няма договор за минимално заплащане, ще станат 400, т.е. данъкът ще е върху тези 400 и ДДС-то ще е върху тях. Т.е. държавата ще загуби.

През последната година има невероятен спад в строителството, което е един от най-засегнатите от кризата области. Как това повлия на вас – строителните инженери?

Ясно е, че професията на инженерите като цяло е много повлияна. Това е още една грешка на правителството – без да искам в момента да политикантствам. Когато миналата година правителството беше избрано, ние се срещнахме с главния секретар по икономическите въпроси и му казахме, че това, което при всички условия трябва да се направи, за да се запази икономиката и качеството на живот на гърците на приемливо равнище, ще трябва да подпомогнат строителството. Избор на правителството беше да не се подпомогне строителството и дори да се обърне срещу него като сложи високи данъци, увеличи данъка добавена стойност без да може да спре увеличението на цените на строителните материали. Така че, логично последствие беше да намалее работата както на строителните инженери, но и на 400 000 души заети в други 400 професии свързани със строителството. И това си е чиста отговорност на правителството – това е политически избор. Това е що се отнася до частните проекти, но има и държавни проекти. В тях се включват проучвания и строеж, но нищо от тези неща вече не се движи, тъй като е прекъсната програмата за държавни инвестиции и второ – в момента се прилага програмата Каликратис за преустройство на държавната администрация. Според програмата Каликратис се обединяват различни служби и в момента не може да се обърнеш към никой, защото не се знае кой кой е и в момента службите не работят, което ще продължи дълго време.

Кога ще се разблокира програмата за държавни инвестиции?

Това ще го определи държавата, но парите по тази програма постоянно намаляват. Според данните, големите фирми на предприемачите уволняват служителите си, безработицата сред строителните инженери се е увеличила на много високи нива. Не е лесно да се разбере доколко, защото инженерите са свободни професионалисти и се счита, че техните фирми са активни. Но може да се види какво се случва около нас и колко хора остават без работа. От друга страна държавата дължи много пари на някои фирми.

През миналата година се промени начинът за плащане на данъците при инженерите. Как работи новата система?

През юни 2010 г. имахме една изненада – неприятна за нас инженерите. Преди ни облагаха с данъци по обективна система с коефициенти. Това се правеше, защото не могат да се определят с точност разходите. Миналата година правителството реши, че ще ни води счетоводство – ще изчисляваме приходи минус разходи и ще плащаме данък върху получената разлика. Аз имах своите възражения по тази тема, но ще видим какво ще се случи. Считам, че тази система няма да проработи.

Кажете ми какво се случва с професионалните права на инженерите, които са завършили университети и на тези, които получават дипломи от полувисши училища?

Тук съществува една грешка, която според мен не се дължи само на това правителство. Има една грешка, която засяга някои групи от учени, които не са си установили професионални права. Преди казваха – влез с ниска оценка в полувисше техническо училище и ще станеш инженер. Истината е, че хората влизаха в тези полувисши училища, защото не можеха да влязат в университет, но никой никога не е станал инженер. И никой никога не се зае да определи с точност кои са професионалните права на тези хора и да ги внедри в техническата пирамида. Но в даден момент това стана проблем и тези хора започнаха да изискват професионални права. Днешното правителство и по-конкретно заместник-министърът на образованието Панаретос, който не мога да разбера защо има такава странна позиция срещу университетите изкара президентски декрети, които по същество правят равностойни университетите с полувисшите училища. Ние не сме против това завършилите в полувисшите технически училища да имат професионални права, напротив. Искаме и тези, които са завършили технически гимназии, колежи и където другаде има технически професии да имат установени професионални права, които да са ясни и да не се оспорват. Така всеки, който отива в даден факултет или училище да знае какви права ще има, когато завърши. Най-лошото е да оставиш училища без професионални права. Според нас трябва да се проведе дискусия отначало за професионалните права на всички. Не само на тези, които завършват полувисши технически училища, но и на дипломираните от колежите, за да се реши този въпрос и да няма неясноти. Ние не сме супермаркет. Има и една наука, свързана с тази професия и ако някой няма необходимите знания, за да построи една къща, не е възможно обществото да го остави да го построи и да влязат вътре да живеят хора. Много е просто – всеки за каквото е учил, такива права да има.

Колко членове има съюзът на строителните инеженери, на който вие сте председател и с какви дейности се занимавате?

Имаме 25 000 членове – това са дипломираните строителни инженери. Според устава ни дори трябва да са дипломирани от Политехническия университет „Мецовио” или от друг гръцки университет или равностойно училище. Ние сме научен съюз, а не сме синдикален орган и нашата цел е да подкрепяме позициите на строителните инженери и да уведомяваме нашите членове за новите развития.

Студентите, които завършват за строителни инженери в чужбина, как могат да получат правото да практикуват професията си в Гърция?

Всеки студент, който завършва в Гърция преминава през изпити в Техническата камара, за да получи разрешително за практикуване на професията си. Когато премине успешно изпитите, влиза в регистъра и може да практикува. Колегите, които са завършили в чужбина, първо трябва да преминат през Националния информационен център за признаване на академични дипломи - службата, която одобрява дали предметите и системата на обучение съответстват на гръцките университети. Тогава може да го признае, че дипломираният студент е строителен инженер или пък ще го задължи да премине през някои изпити, които най-често са по предмети, свързани с антиземетръсни методи на строеж.

Съществуват ли някакви оптимистични прогнози за вашата професия в страната? Как се развиват проектите за биоклиматичните сгради?

По време на криза е странно да говорим за перспективи. Професията на строителните инженери е динамична професия. Постоянно се развива, откриват се нови пътища, излизат нови материали, нови методи. Биоклиматичното проектиране е един метод, който ще започне да се прилага и в нашата страна. Аз не бих казал, че това е перспектива, т.е. че цялата професия върви натам. Това е един начин на проектиране, който трябва да се възприеме. В момента не са ясни перспективите пред нашата професия. Бъдещето е мрачно, защото не е ясно какво иска да направи правителството. Ако правителството каже, че ще подкрепи програмата за държавни субсидии, тогава има перспектива да се отвори професията, да има нови членове, да има нови инженери. И така тази професия, която има толкова широк спектър, нейната перспектива е определена от правителството. Ако правителството излезе и каже, че премахва данъка добавена стойност на строежите, ще започнат продажбите, защото всички строежи ще станат по-евтини с 23%. И като започнат продажбите, ще се раздвижи и строителството, защото този, който продаде ще започне нов строеж и хората ще започнат да работят.

Кои са проблемите като цяло, с които се сблъскват всекидневно в практиката си строителните инженери в Гърция?

Един от проблемите е несправедливата конкуренция. Това се получава, когато се злоупотребява или с властта, или с даден пост. Когато някой се възползва от даден пост, за да получи работа. Други проблеми са свързани с лошата употреба на професионални права. Има инженери, които са били арестувани, защото подписват за строеж на сгради, за които не могат да подписват да бъдат построени, защото поставят в опасност хора. Друг голям проблем е, че няма регистър за строителите на частни обекти. Няма ясни предпоставки и правила за строежа на обектите. Когато един инженер е отговорен за дадена сграда, си има взимане-даване с майстори и работници, които знаят от опит какво да правят, но понякога знаят горе-долу. Но на тях не им се налага да получат даден документ или удостоверение какво знаят да правят. В Гърция казваме „каквото декларираш – това си”, но не може така. Така че ние искаме да има регистър, за да си личи кой колко години е работил и какво знае да прави.