Галерия

1

Все по-често в криминалните хроники на гръцките медии се появяват новини за самоубийства. В повечето от случаите става дума за хора с финансови проблеми, които се озовават в пълна безизходица и не нямайки силите да станат и да се справят с тях, решават да сложат край на живота си.

Според данни на министерството за защита на гражданите в периода 2009 – 2011 общият бой на самоубийствата и опитите за самоубийство са били 1 727. Сравнението с данните на Гръцката статистическа служба до 2009 е драматично, като личи постепенното покачване на броя на самоубийствата. През 2007 те са били 328, през 2008 – 373, а през 2009 са достигнали до 391. Повечето от прекъсналите нишката на собствения си живот са мъже на възраст 50 – 59 години и жени между 30 – 39 и 40 – 49 години. В по-голямата си част не са били обвързани в брак, разведени или овдовяли. Свързвало ги е и нещо друго: В много голям процент те са били безработни, пенсионери, ученици, студенти, домакини, т.е. икономически неактивни.

В неправителствената организация „Климака” функционира горещата телефонна линия „Намеса за самоубийството 1018”. Целта на нейното учредяване е предотвратяването на самоубийствата посредством помощта от психолози и психиатри. GRReporter разговаря с психиатъра Елени Бекяри, минути след като приключи сесията й с един от многото потенциални самоубийци, които търсят помощ.

„Всекидневно имаме срещи с много хора, които достигат при нас най-вече чрез телефонната линия „Намеса за самоубийството 1018”. Всеки ден имаме по около 20 обаждания и след това психолози или прихиатри, в зависимост от случая и нуждата следят много от хората, които се обаждат”.

Обажданията на горещата линия в „Климака” са анонимни и доверителни. Никой не пита хората за техните имена. Обикновено те самите търсят повече помощ и контакт от специалистите, които отговарят на обажданията. А дали те успяват да предотвратят самоубийства?

„Това е целта на функционирането на линията – намесата в случаи на спешна нужда. Голяма части от хората, които се обаждат са психически натоварени или изпитват меланхолия. Те мислят за самоубийството, но по един общ, неконкретен начин. Имаме обаче и обаждания от хора, които са толкова близо до самоубийството и толкова решени, че ни казват: „вече изпих хапчетата” или „намирам се на балкона и сега ще се хвърля” или „държа ножа в ръцете си”. С това искам да покажа, че обажданията се движат между двете крайности. Ние се стремим винаги да помагаме. Ако ситуацията е съвсем спешна, тогава е много важно да успеем да се справим бързо с някои неща, да спечелим някакво време и след това да видим как можем да помогнем на този човек”.

Често чуваме фразата „идва ми да се самоубия”, но за щастие много малко от хората, които я произнасят стигат до нивото да я изпълнят. Кои са хората, които правят тази крачка?

„Повечето от хората, в процент 75-80 на сто казват, че имат суицидни мисли, че искат да сложат край на своя живот. В много случаи това се дължи на наличието на съществуващ вече психически проблем, състояние на силен стрес или депресия. Тези хора се натоварват допълнително от неща, като финансови проблеми от натрупани дългове, домашни и семейни проблеми, траур, когато загубят някой близък, края на някоя връзка или самота. Напоследък ни говорят все по-често за проблеми, свързани с кризата. Често това са хора, които имат дългове, които не могат да изплатят, защото заплатите им са били намалени или са останали без работа и не могат да се справят със задълженията си. За съжаление в последно време чуваме такива истории все по-често”.

Хората, които търсят помощ на четирицифрения телефон са на различни възрасти, от тийнейджъри до старци на преклонна възраст. „Досега не сме имали обаждания от деца под 12-годишна възраст, но за сметка на това са много тийнейджърите, които търсят помощ. При тях проблемите са свързани с отношенията им с околните - в семейството и в училищната среда. Много често те са жертви на тормоз от страна на свои съученици или им се упражнява домашно насилие. Деца, за които родителите не се интересуват и други, които си поставят високи цели, без да могат да ги изпълнят. Такъв е примерът с изпитите за влизане във висшите учебни заведения. Това са деца с лабилна психика, които се „пречупват” под тежестта на един неуспех. Тази лабилност пък е резултат на различни фактори, които са свързани с техния начин на живот до този момент, доколко семейната им среда ги подкрепя, как са се оформили като личности. В други случаи децата казват, че имат хомосексуални наклонности, които най-общо казано затрудняват комуникацията им с техните връстници, приема на този факт от семейството и техните съученици”.

Дали кризата действително е основната причина за покачването в броя на самоубийствата и на опитите за самоубийство през последните години?

„Не можем да кажем, че единствено и само кризата увеличава самоубийствата. Това би бил много краен извод. То е явление, което се дължи на много фактори, сред които основният е психическото здраве на хората и много други, свързани със средата, в която живеем, с финансовите и обществените натиски, на които сме подложени. Следователно не можем да изолираме кризата като фактор и да кажем, че причината е само в нея.

Телефонна ни линия функционира от 2007. От тогава до днес обажданията се увеличиха петкратно. През 2011 бяха двойно повече в сравнение с 2010. Това се обяснява с увеличението на проблемите в гръцкото общество. Много от хората, които ни се обаждат изживяват една много дълбока социална криза. Другата причина е, че все повече хора научават за съществуването на линията и, че могат да потърсят помощ от нас.

Гръцката статистическа служба, с която си сътрудничим има данни за самоубийствата до 2009. До момента нямаме официална информация за следващите две години. Нашата преценка, която е базирана на броя на обажданията на горещата линия е, че има увеличение. За съжаление обаче нямаме точни данни”.

Накрая помолих Елени да изпрати своето послание от позицията на специалист.

„Това, което искам да кажа е, че самоубийството може да бъде предотвратено. То не е неизбежно, нито фатално. Разбира се, всички хора не сме еднакво издържливи. Някои могат да се справят с повече, а други с по-малко трудности в живота си. Напълно човешко е някой да стигне до самоубийството. Това не е нито лошо, нито срамно, нито израз на слабост. Но онова, което в крайна сметка създава проблема е трудността, която изпитваме да потърсим помощ, независимо дали тя се дължи на срам, на собствената ни самокритика, че не можем да се справим с даден проблем, на факта, че семейството ни не знае как или не е в състояние да чуе, че един от членовете му се намира в такова състояние. Това, което убива е стигматизацията, а не проблемите сами по себе си. Ние сме тук, за да помагаме на хора, които са на ръба. Знаем, че те имат своите причини, заради които се намират там. Но в много случаи сме виждали хора да обръщат страница в своя живот и да продължават. Това е посланието, което искам да изпратя”.