Галерия

1

Все по-често в криминалните хроники на гръцките медии се появяват новини за самоубийства. В повечето от случаите става дума за хора с финансови проблеми, които се озовават в пълна безизходица и не нямайки силите да станат и да се справят с тях, решават да сложат край на живота си.

Според данни на министерството за защита на гражданите в периода 2009 – 2011 общият бой на самоубийствата и опитите за самоубийство са били 1 727. Сравнението с данните на Гръцката статистическа служба до 2009 е драматично, като личи постепенното покачване на броя на самоубийствата. През 2007 те са били 328, през 2008 – 373, а през 2009 са достигнали до 391. Повечето от прекъсналите нишката на собствения си живот са мъже на възраст 50 – 59 години и жени между 30 – 39 и 40 – 49 години. В по-голямата си част не са били обвързани в брак, разведени или овдовяли. Свързвало ги е и нещо друго: В много голям процент те са били безработни, пенсионери, ученици, студенти, домакини, т.е. икономически неактивни.

В неправителствената организация „Климака” функционира горещата телефонна линия „Намеса за самоубийството 1018”. Целта на нейното учредяване е предотвратяването на самоубийствата посредством помощта от психолози и психиатри. GRReporter разговаря с психиатъра Елени Бекяри, минути след като приключи сесията й с един от многото потенциални самоубийци, които търсят помощ.

„Всекидневно имаме срещи с много хора, които достигат при нас най-вече чрез телефонната линия „Намеса за самоубийството 1018”. Всеки ден имаме по около 20 обаждания и след това психолози или прихиатри, в зависимост от случая и нуждата следят много от хората, които се обаждат”.

Обажданията на горещата линия в „Климака” са анонимни и доверителни. Никой не пита хората за техните имена. Обикновено те самите търсят повече помощ и контакт от специалистите, които отговарят на обажданията. А дали те успяват да предотвратят самоубийства?

„Това е целта на функционирането на линията – намесата в случаи на спешна нужда. Голяма части от хората, които се обаждат са психически натоварени или изпитват меланхолия. Те мислят за самоубийството, но по един общ, неконкретен начин. Имаме обаче и обаждания от хора, които са толкова близо до самоубийството и толкова решени, че ни казват: „вече изпих хапчетата” или „намирам се на балкона и сега ще се хвърля” или „държа ножа в ръцете си”. С това искам да покажа, че обажданията се движат между двете крайности. Ние се стремим винаги да помагаме. Ако ситуацията е съвсем спешна, тогава е много важно да успеем да се справим бързо с някои неща, да спечелим някакво време и след това да видим как можем да помогнем на този човек”.

Често чуваме фразата „идва ми да се самоубия”, но за щастие много малко от хората, които я произнасят стигат до нивото да я изпълнят. Кои са хората, които правят тази крачка?

„Повечето от хората, в процент 75-80 на сто казват, че имат суицидни мисли, че искат да сложат край на своя живот. В много случаи това се дължи на наличието на съществуващ вече психически проблем, състояние на силен стрес или депресия. Тези хора се натоварват допълнително от неща, като финансови проблеми от натрупани дългове, домашни и семейни проблеми, траур, когато загубят някой близък, края на някоя връзка или самота. Напоследък ни говорят все по-често за проблеми, свързани с кризата. Често това са хора, които имат дългове, които не могат да изплатят, защото заплатите им са били намалени или са останали без работа и не могат да се справят със задълженията си. За съжаление в последно време чуваме такива истории все по-често”.