Галерия

1

Икономическата криза в Гърция не е се измерва само с процента на бюджетния дефицит към брутния вътрешен продукт, нито с това колко ще загубят частните пенсионни фондове и банки от намаляването на вънщния дълг.

Гражданите на средиземноморската страна също плащат своята цена за срива на местната икономика. Срещат прблеми като безработица и немотия, за които по-старите поколения гърци си спомнят само като за далечен сън. Тези явления все още не са се развили в пълния смисъл на думата, но най-тежкият период от гръцкото оздравяване тепърва предстои. Човешките отношения претърпяват преоценка, уединението става все по-често явление, а безработицата изменя придобития социален статут на стотици хиляди граждани годишно.

В тези променящи се условия междуличностните връзки и семейните отношения преминават нови изпитания, които психотерапевтът Елена Елевтериу анализира специално за GRReporter. Тя част от гръцкия научен екип, който изследва връзката между икономическата криза и личностните изменения в характера на потърпевшите от нея и работи в Клиниката за терапия на сексуалните нарушения. Младата Елена е завеждаща също така отдела “Психология” към Атинския институт по андрология иДружеството за изследване на човешката сексуалност.

Как икономическата криза засегна живота на гърците и кои са предпоставките за размера на нейното влияние върху битието на обикновения човек?

Безспорно икономическата криза донесе огромна промяна в гръцкото общество, неговото ежедневие и качеството на живот. След рязкaта промяна от хипер-потреблението и изобилието, рецесията намери гърците неподготвени, слаби и почти безсилни да се противопоставят на срива. Бихме могли да кажем едно връщане към миналото характерно с бедност, липси и лишения. Това минало, което всички си спомнят, а тези, които не са били преки свидетели знаят за него от описанията на родители, баби и дядовци.

Въпреки спомените за миналото изглежда, че дълговата криза на 21-ви век удари безмилостно не само заради размера си, а заради състоянието на нирвана, в което съвременният грък бе избрал да живее. Луксозните ни нужди се задоволяваха най-вече с кредити, които надвишаваха границата на семейните доходи и докараха домакинствата до банкрут. За какво послужи този поток от богатство или поне имиджа за него?

Гърците бяха разобличени повече, от който и да е друг европейски гражданин в новобогаташество, за “ексхибиционизма” си и суетата да ползва “лесни” пари. Тези характеристики помогнаха да стигнем днес до тук, където завидните доскоро държавни служители са на прицел; младите напускат страната, защото дипломите им се оказват ненужни документи; магистърските степени и докторатите предизвикват смях, а тези които решиха сами да поемат пътя си и да се реализират в икономическата среда (нещо, което в продължение на десетилетия тук го наричаха “американската мечтa”) вече са неплатени, безработни и дори в някои случаи бездомни. В крайна сметка всичко това, което изглеждаше като бляскав живот не се оказа нищо друго освен един голям балон.

Как промяната в икономическите условия и драстичните промени във финансовите възможности определят или изменят личностните характеристики на човека?

Значението и символизма на икономическа криза е личен въпрос за всеки човек. Инвестициите, които всеки е направил в икономическата среда досега и в качеството на живота си e основен фактор за това как ще реагира в новите условия.

Тревожността, чувството за провал и неадекватност, на неудовлетвореност и безпомощност също се различават в количествено и качествено отношение при различните хора, който са пострадали от финансовата криза.  Тези чувства се определят разбира се и от позицията, която парите заемат в живота му. Можем да разгледаме човешката психика като сграда с няколко подпорни стълба. Прехвърлянето на тежесетта от ценностите и емоциите, които “хранят” човека с жизненост и енергия към притежанието на пари, действа като вампир, след като икономическата подпора в живота на гърците се срина с кризата. Другите стълбове се разклащат и е само въпрос на време кога ще се сринат.

Модерният живот като цяло може да се определи като доста стресиращ. Дългите часове работа, гоненето на бонуси, повишения и друг тип “съкровища” на професионалната кариера вече баха изтощили до голяма степен средностатистическия грък. С малкото съпротителни сили в последните години, хората бяха вкарани в  процес на непрекъсната девалвация, който в крайна сметка води до мизерия. В нея много компонентите като достойнство, самостоятелност и собственост в доста случаи не са в състояние да спасят това, което е останало от изхабения човек.

Натискът на икономическите изисквания се определя не само от натрупаните в  миналото кредити и финансови задължения, но и от очакванията на индивида, което е друг вид задължение от по-личен характер. Неизпълнимите очаквания също струват скъпо на човека. Агресията, прекратяване на социални връзки и усамотяването са само част от феномените на нашето време, които виждаме все по-често в хората около нас и дори в себе си.

Според последни проучвания икономическата криза донесе със себе си повишение на диагностицираните състояния на депресия и появата на психотични симптоми. Да не забравяме, че в едно западно технократски устроено общество икономическият натиск е може би най-силният тип натиск, защото той съдържа в себе си различни компоненти.  Доходът на един човек определя до голяма степен начина и качеството на живот на него и неговото семейство. По тази логика колкото по-големи са били очакванията на определен човек, толкова по-голям “дълг” е натрупал след разгар на икономическата рецесия.

Ние се вслушваме в по-старите хора казват: “Не ни е страх ... изработили сме си нашите пенсии, трудили сме се за тях” или “Преминали сме през окупация, гражданска война, смяна на режима, диктатура. Горко на хора, които не знаят какво означава лишения”. В крайна сметка едно от най-големите заплахи за съвременния човек е потискането на спомена за недостига и липсите. С други думи можем да кажем, че “липсата на недостиг” е опасна. Лишенията сами по себе си са болезнени, но иначе когато за дълго време не ни липсва нищо и загубим нещо важно, тази загуба/липса може да ни парализира.

За по-малко от две години безработицата в Гърция се утрои. Каква е връзката между загубата на работата към качеството на живот и промените, които тя носи в характера на потърпевшия?

Загубите в днешно време придобиват плът и кръв, защото не става въпрос вече само за икономически натиск и неустойчиви съкращения, а за загуба на работни места или кошмарът на нашето време: безработицата.

Изследвания от Гърция и в чужбина показват, че безработицата може да се окаже основен фактор в изявяването на телесни и психични заболявания. Освен това, изследванията от 70-години на миналия век сочат, че има пряка връзка между безработицата и смъртността. Сърдечно-съдовите заболявания, злоупотреба с алкохол и наркотици, опити за самоубийство са само най-известните и често срещани ефекти на липсата на постоянна заетост или загубата на професионална реализация. Икономическият упадък предизвикан от безработица често води до загуба на дома и прекратяването на социалните отношения, раздробяване на психиката на индивида до степен, в която може той да стане опасен за себе си и другите. Нека не забравяме, че нарастващата безработица води до увеличение на престъпното поведение.

Безработицата дестабилизира и дискредитира личността, води до социална и културна изолация и в крайна сметка създава страх, гняв, агресия, чувство на неадекватност и чувство на унижение.

Това, което трябва да се направи е държавните и обществени грижи да се обърнат в голяма степен към безработните. Този феномен не засяга просто социалната структура като цяло, но всеки един от нас по отделно. Затова трябва да насърчим осъзнаването на заобикалящата ни реалност и да разберем, че загубата на работно място може да бъде един от най-трудните моменти от живота на човешкото същество. Тогава се изисква възможно най-голяма подкрепа и представлява освен лична отговорност и доказателство за човечност.

Има ли разлика в начина, по който жените и мъжете възприемат икономическата криза?

Изглежда, че мъжете биват засегнати от икономическата криза в по-голяма степен. Това може да се обясни и с един исторически преглед. От момента, в който човек е социални взаимотношения и създава семейство, мъжът винаги е осигурявал сигурността и храната в дома. Тази основна генетична даденост все още не е изчезнала.

Нека да разгледаме сега ситуацията на гръцкия мъж, който в условията на икономически срив в много случаи не може да осигури основни средства, за да издържа семейството си. Често се питаме, защото в този случай ударът е по-тежък за мъжа, при положение, че живеем в модерно общество, където професионалната реализация не е само мъжка привилегия и при почти всички двойки мъжа и жената работат по равно? Защото икономическата криза нанася по-тежък удър върху нарцисизма на мъжа (неговата самооценка).

В тази връзка проучването на професорите McGill и Stony Βrook показва, че има пряка връзка между заетостта при мъжете и смъртността. С повишаване на безработицата се наблюдава по-висока смъртност при мъжете, отколкото при жените, съответно 78% и 37%. Процентът на смърността е особенно висок при безработните мъже под 50 години.

Според същото проучване липсата на работа е източник на изключително висок стрес за мъжете. И в наше време, когато един мъж си изгуби работата, той го асоциира с обедняване на семейството и преминаване през различни неволи и то понякога напълно оправдано. Това от своя страна има огромно въздействие върху здравето на човека и най-често води до вредни навици и увеличаване на консумираните количества алкохол или преяждане, или загуба на апетит. Споменатите по-горе състояния са изключително вредни за физическо и психическо здраве на човека и много от тях срещаме все по-често в нашето общество. Повишените нива на безработицата може да е катализатор на здравословните проблеми, които от само себе си са тежки, но много често се утежняват допълнително поради оскъдно здравеопазване.

Проучвания извършени в Англия, Италия, Дания и Финландия показват, че връзката безработица и смъртност не отминава и жените. Тя се наблюдава в по-голама степен при съпругите на безработни мъже.

Какви отклонения се наблюдават във взаимоотношенията в семейтвата, които страдат най-силно от последствията на икономическата криза – безработица и недостиг на средства?

Негативните последици при жената се появяват в друга важна област. Tази на сексуално поведение. Проучване на Дружеството за изследване на човешката сексуалност през 2010 сочи, че реформите в осигурителната система, които са наложени от икономическата криза (по-дълъг работен стаж и повече години работа) засяга много по-силно жените отколкото мъжете и главно техния сексуален живот. Наблюдава се промяна в отношенияата между жените и мъжете сексуални партьори, подобно на Лисистрата в комедията на Аристофан.

В историята на Листрата, жената “наказва” мъжа-любовник/баща за злините, които той носи с политиката в “Полис”, където акцентът разбира се е войната. Листрата изисква от мъжа да се достигне мир, като лишава мъжкото население от радостите на любовните ласки.

Проучването от 2010 сочи, че 72% от запитаните жени са отговорили, че икономическата криза влияе изключително отрицателно върху сексуалното им желание, за разлика от мъжете, където този процент е много по-малък. Въпреки това искането на жената няма за цел само лесно уязвимия фалически символ, но и е позиция на самонаказание като евнухизира своя оргазъм.

Попитахме се защо жените са по-засегнати в това отношение от мъжете и отгворът може би се крие в кодираното място на жената като пазител на огнището в благоденстващите модерни градски общества. Жената в съвременния западен свят, където след безкрайни борби и жертви, вече играе важна роля в еволюцията на икономическия живот. За съжаление не са имали време да се подготвят психически, за да бъдат равностойни на мъжете, които имат предишен опит с явленията на рецесията и девалвацията. С прости думи, точно когато жената успя да получи равенство с мъжа, достигна отдавна желаната независимост и финансова (и не само) автономия, пое сериозен удар, който буквално я накара да падне на колене. Историята, която предстои да бъде написана ще покаже как половете ще се справят с днешните предизвикателства.

Има ли връзка между загубата на либидото и личните неуспехи в обществен план?

Докато световната история ни показа, че по време на бедствия, войни и страдание, първичният инстинкт на човешкото възпроизводство и импулсите на живот надделяват, то по време на икономическа криза сексуалното желание не може да надделее и разрушителните импулси са по-силни. Разрушителната импулси са тези, които ни пречат да продължим напред, дърпат ни назад, сякаш крайната им цел не е живота да продължи напред, а да ни върнат и да рестартираме курса от определена точка, в който се е отклонил от традиционния маршрут.

В първото проучване през 2008 за връзката между икономическата рецесия и секса, който проведоха Андрологическият институт и Дружеството за изследване на човешката сексуалност показа, че е има много рязък спад в сексуалния контакт при двойките и това явление се дължи на нарастващите финансови проблеми.

В този период изглежда, че колкото и да се опитваме да оставим проблемите на всекидневието и работата на прага на дома или извън спалнята, това не може да се получи. Под натиска на тежките икономически условия, проблемите, липсата на време и неясното бъдеще главно за децата, радостта от живота и удоволствието от любовта отива на заден план.

В това проучване много малко от запитаните гърци бяха отчели секса като важна част от техните взаимотновения. Всъщност на въпроса "Какво смятате за най-важно във вашата връзка?", 42% бяха отговорили, че най-важното е икономическата им ситуация, 31% емоционалното им състояние и само 16% - секса. Тук си пролича, че старото разбиране, че по-бедните слоеве приемат по-леко ударите на живота и имат по-добър сексуален живот вече не важи. Известната поговорка, че двойката се сближава и различията се решават с добър секс изглеждаше се оказа напълно изменена. Хората под икономически натиск се интересуват малко от плътските удоволствия и оценяват като важни други фактори, като финансова стабилност, сигурност, приятелство, подкрепа и по-малко секс.

Според същото проучване шест на всеки десет запитани са заявили, че за лошия им сексуален живот допринасят  “финансовите проблеми” - 41%, а други 21% идват от “стреса в работата”. Подобни бяха резултатите и след проучването проведено през 2008 от същите институции до миналата година. Ако трябваше да се сложи заглавие на резултатите от проучването през 2011, то би звучало така: “Погребението на икономиката и възкресението на либидото”. 63% от всички запитани казват, че сексуалното им желание не е засегнато ни най-малко от икономическата криза, а 17% от мъжете участници са заявили, че либидото им дори се е увеличило. Изводът е, че наистина сексуалността и социалните отношения на хората мога да бъдат засегнати и наранени от икономическата криза, то в края на краищата човекът с неговия дух е големият победител.

Какъв съвет можете да дадете на хората, които изпитват тежестта на новите икономически условия, за да може да приеме идващите промени по-леко?

Трябва отново да обърнем внимание на малките неща в живота. Тези, които ни радват и ни носят удоволствие. Това начало не е лесно, но е спасение.  Погледнете хората, които обичате с нови очи. Не както сме свикнали да хвърлим бърз поглед и да отминем, а наистина да вникнем в тах. Бъдете нежни без повод с близките до сърцето си и помагайте на хора, които наистина имат нужда.