Галерия

1

Икономическата криза в Гърция не е се измерва само с процента на бюджетния дефицит към брутния вътрешен продукт, нито с това колко ще загубят частните пенсионни фондове и банки от намаляването на вънщния дълг.

Гражданите на средиземноморската страна също плащат своята цена за срива на местната икономика. Срещат прблеми като безработица и немотия, за които по-старите поколения гърци си спомнят само като за далечен сън. Тези явления все още не са се развили в пълния смисъл на думата, но най-тежкият период от гръцкото оздравяване тепърва предстои. Човешките отношения претърпяват преоценка, уединението става все по-често явление, а безработицата изменя придобития социален статут на стотици хиляди граждани годишно.

В тези променящи се условия междуличностните връзки и семейните отношения преминават нови изпитания, които психотерапевтът Елена Елевтериу анализира специално за GRReporter. Тя част от гръцкия научен екип, който изследва връзката между икономическата криза и личностните изменения в характера на потърпевшите от нея и работи в Клиниката за терапия на сексуалните нарушения. Младата Елена е завеждаща също така отдела “Психология” към Атинския институт по андрология иДружеството за изследване на човешката сексуалност.

Как икономическата криза засегна живота на гърците и кои са предпоставките за размера на нейното влияние върху битието на обикновения човек?

Безспорно икономическата криза донесе огромна промяна в гръцкото общество, неговото ежедневие и качеството на живот. След рязкaта промяна от хипер-потреблението и изобилието, рецесията намери гърците неподготвени, слаби и почти безсилни да се противопоставят на срива. Бихме могли да кажем едно връщане към миналото характерно с бедност, липси и лишения. Това минало, което всички си спомнят, а тези, които не са били преки свидетели знаят за него от описанията на родители, баби и дядовци.

Въпреки спомените за миналото изглежда, че дълговата криза на 21-ви век удари безмилостно не само заради размера си, а заради състоянието на нирвана, в което съвременният грък бе избрал да живее. Луксозните ни нужди се задоволяваха най-вече с кредити, които надвишаваха границата на семейните доходи и докараха домакинствата до банкрут. За какво послужи този поток от богатство или поне имиджа за него?

Гърците бяха разобличени повече, от който и да е друг европейски гражданин в новобогаташество, за “ексхибиционизма” си и суетата да ползва “лесни” пари. Тези характеристики помогнаха да стигнем днес до тук, където завидните доскоро държавни служители са на прицел; младите напускат страната, защото дипломите им се оказват ненужни документи; магистърските степени и докторатите предизвикват смях, а тези които решиха сами да поемат пътя си и да се реализират в икономическата среда (нещо, което в продължение на десетилетия тук го наричаха “американската мечтa”) вече са неплатени, безработни и дори в някои случаи бездомни. В крайна сметка всичко това, което изглеждаше като бляскав живот не се оказа нищо друго освен един голям балон.

Как промяната в икономическите условия и драстичните промени във финансовите възможности определят или изменят личностните характеристики на човека?

Значението и символизма на икономическа криза е личен въпрос за всеки човек. Инвестициите, които всеки е направил в икономическата среда досега и в качеството на живота си e основен фактор за това как ще реагира в новите условия.

Тревожността, чувството за провал и неадекватност, на неудовлетвореност и безпомощност също се различават в количествено и качествено отношение при различните хора, който са пострадали от финансовата криза.  Тези чувства се определят разбира се и от позицията, която парите заемат в живота му. Можем да разгледаме човешката психика като сграда с няколко подпорни стълба. Прехвърлянето на тежесетта от ценностите и емоциите, които “хранят” човека с жизненост и енергия към притежанието на пари, действа като вампир, след като икономическата подпора в живота на гърците се срина с кризата. Другите стълбове се разклащат и е само въпрос на време кога ще се сринат.

Модерният живот като цяло може да се определи като доста стресиращ. Дългите часове работа, гоненето на бонуси, повишения и друг тип “съкровища” на професионалната кариера вече баха изтощили до голяма степен средностатистическия грък. С малкото съпротителни сили в последните години, хората бяха вкарани в  процес на непрекъсната девалвация, който в крайна сметка води до мизерия. В нея много компонентите като достойнство, самостоятелност и собственост в доста случаи не са в състояние да спасят това, което е останало от изхабения човек.

Натискът на икономическите изисквания се определя не само от натрупаните в  миналото кредити и финансови задължения, но и от очакванията на индивида, което е друг вид задължение от по-личен характер. Неизпълнимите очаквания също струват скъпо на човека. Агресията, прекратяване на социални връзки и усамотяването са само част от феномените на нашето време, които виждаме все по-често в хората около нас и дори в себе си.