Галерия

1

От момента, когато кризата осезаемо се отрази на гръцките домакинства, гърците започнаха да говорят непрекъснато за проблемите, които е предизвикала, за празните портмонета и за това какво бъдеще очаква децата им. Може би в края на краищата кризата е била един юмрук върху дотогавашния материалистичен и повърхностен живот  на гърците? Може би е дошло времето Гърция да започне пак от началото, а гърците да определят отново нуждите си и принципите си? Има ли щастие в кризата, която не е само икономическа? И как децата и младите хора възприемат кризата?

 Отговори на тези въпроси се опитаха да дадат пет изявени учени- автори на издателство Миноас, на дискусия, която се проведе в петък на 26 април в Палатата на музиката.

 Децата знаят всичко

 „Как да се скриеш от децата? Така или иначе знаят всичко...” пееше Дионисис Савопулос през 1979, представяйки една истина, която доста родители не виждат, или не искат да видят.  „Нещо, което влияе на родителите влияе разбира се и на децата” заяви психологът Александра Капату и допълни, че е смешно да вярваме, че децата не знаят за кризата, защото новините, както и разговорите на родителите предават  на децата несигурността. И като резултат- това което виждат силно им влияе.

 Точно защото децата, и особено тийнейджърите могат да разбират посланията, трябва и родителите им да допринасят за това. „Родителите трябва да казват истината на децата си, обяснявайки, че проблемът не засяга само семейството им, но за съжаление е всеобщ” подчертава  Капату . „Това, което е важно е как родителите се справят с положението според възрастта и емоционалното развитие на децата”.

 „Кризата обезоръжава и не оставя възможности да се различаваш”

 Периодът на съзряване е определян от много родители като труден, пълен с напрежение и конфликти между децата и родителите. Според невролога-психиатър Танос Аскитис „Тийнейджърските години са вълшебен период за децата, когато обаче има основа за комуникация и за стабилност, от които има нужда един тийнейджър”. По време на кризата обаче нараства съмнението на младите относно бъдещето им. Много са онези, които реагират песимистично на ситуацията, повлияни от мрачното разбиране  на родителите си, че „кризата е разрушила всичко”.

 „Действително, кризата задушава очакванията на хората и особено на младите, които са в началото на пътя си” обяснява Аскитис и допълва: „Когато виждат родителите си обладани от страх, депресия, напрежение и стигнали до безизходица, това им влияе отрицателно, защото започват да мислят, че нищо няма да се промени, и следователно защо трябва да се борят”. По тази причина, за да не бъде изгубено още едно поколение родителите са длъжни да са честни пред децата си, без обаче да преувеличават, а да вдъхновяват децата си. „Не забравяйте, че големите обществени революции са започнали от младежите” припомня Аскитис. Според него, революцията на днешните тийнейджъри е да изразят себе си, да се сдобият със собствени модели – далече от онези, с които са отраснали родителите им, и които са построили логиката си върху материалното и върху   псевдо благополучието.

  Поведението на младите хора е атрофирало

 Онова, около което се обединяват оптимистите и онези, които гледат на далече, е че тази криза ще сближи хората.  И макар че това становище е оспорвано от мнозина заради отчуждението, донесено от социалните мрежи, то се подкрепя от психолозите, според които благополучието преди 2010 е довело до отчуждаване на хората и до създаване на топли връзки с парите. „Парите станаха основната стойност на работата ни, на чувствата ни, даже и на личността ни. Без тях се чувстваме безполезни, незадоволени, защото гледахме на парите като на най-голямата си нужда” казва психологът Павлос Йоанидис.

 Според психолога Смарула Пандели за много години хората са се размекнали на канапетата, оставили са душата си да бездейства. Сега, когато трябва да активизираме всеки вътрешен извор на сила виждаме колко слаби са тези центрове на ума ни.

 Радостта и щастието са антидот на депресията

 С увеличаващите се антидепресанти заради депресиращите работни места, според Пандели играта с децата на приятелите им може да е много полезна за емоционалното състояние на гърците. Според нея, с всеки вид игра човекът се радва, а тези изяви на радост осветяват щастливата атмосфера в живота.

 Едновременно с това, преопределянето на ценностите  на база на действителните нужди е необходимо за всички. Може би е дошло време да концентрираме най-дълбоките си емоционални нужди и да се научим как да постигаме това, което действително искаме, според Йоанидис. Решаваща роля за щастието  е играла и продължава да играе връзката на гърците с добрата храна и виното. „Науката не може да ни научи на нещо по-различно от онова което в миналото е казвал гръцкият народ” специалистът по хранене Димитрис Григоракис и допълва: „Много хора смятат, че алкохолът е нещо вредно за здравето, но чаша вино предлага еуфория на хората и допринася за доброто функциониране на организма им. Затова когато казваме „наздраве”, чукайки се с чашите ни, говорим буквално”.

 Въпреки многото химикали в градинарството изглежда, че хората се връщат към средиземноморската диета и употребява повече варива, плодове и зеленчуци. Тези продукти са икономични за гръцкото семейство, и едновременно с това са полезни за малки и големи.

 Разбира се, преди кризата „за да поканиш приятели вкъщи, трябваше да си наел най-добрия кетъринг с най- гурме блюда, да имаш подходящата покривка и да носиш скъпи дрехи” казва Пендели и продължава „Това беше едно изкуствено положение на начина ни на живот. Днес обаче добрият начин на живот е да можем да споделим положителни емоции и оптимизъм”.