Галерия

2

1

Случаите на расистки нападения са надскочили границите на „проблемния” център на Атина, сочат резултатите от изследване на Мрежата за регистриране на случаи на расистко насилие. В повечето от тях нападателите действат организирано, в други има намеса на полицията, а някои от членовете на групите са деца.

GRReporter се свърза с научния сътрудник на Гръцката комисия за правата на човека Тина Ставринаки, която анализира резултатите от изследването.

Кога бе създадена Мрежата за регистриране на случаи на расистко насилие? Имаше ли някакъв конкретен повод за това?

Първата среща на Мрежата се проведе през месец май 2011. Причината бяха множеството случаи на расистко насилие, които достигаха до медиите, но никога не достигаха до правосъдието. Също така не знаехме при какви условия са се състояли, както и какво е последвало след публикациите.

Така Гръцката комисия за правата на човека и Върховният комисариат на ООН за бежанците установиха, че първата стъпка за официалното регистиране на случаите трябва да бъде координирането на всички неправителствени организации, които така или иначе помагат на жертвите на расисткото насилие.

За да стигнем до регистрацията трябваше да създадем един достоверен инструмент. За тази цел използвахме познатите от практиката на европейски и международни организации, които се занимават с този въпрос. Регистрирането се извършва на база на информацията, която се предоставя от самата жертва. Тя търси помощ от някои от неправителствените организации, които предоставят лекарски, социални и правни услуги на имигрантите. В рамките на тази помощ се осъществява и регистрирането на конкретния случай. Не регистрираме случаи, за които пишат медиите, нито случаи, за които сме чули. Опитваме се регистрирането да е колкото се може по-пряко и достоверно.

Кога започна това изследване? Беше ли установено повишение в броя на нападенията?

Пилотната фаза започна на 1 октомври 2011 и продължи до 31 декември 2011. Резултатите показват, че регистрираните случаи не са дори върхът на айсберга. Казвам това, защото досегашните членове на Мрежата се намират в познатите „проблемни” райони в центъра на Атина. В същото време от информацията в медиите знаем, че подобни случаи на расистко насилие има и в други квартали и предградия, като например Калитеа, Неос Козмос, Пирея. За съжаление там все още нямаме членове, които да записват тези случаи.

Въпреки че досега няма никаква статистика знаем, че има увеличение на нападенията от самите имигрантски общности. Знаем, че имигрантите често не се обръщат към неправителствените организации, понеже намират подкрепа в семейството или в собствените си общности.

Така сме в състояние да знаем, че реалният брой на случаите е по-голям от този, който успяхме да регистрираме. Целта беше именно тази: Да ги измъкнем от неизвестността и да покажем, че един опит е достатъчен, за да се регистрират.

Колко нападения успяхте да регистрирате и в какво се състоят те?

През конкретния период бяха регистрирани 63 „валидни” случаи. Т.е. до нас достигна информация за по-голям брой, но според правилата, които бяхме поставили записахме само личните свидетелства на жертвите.

В повечето от тях говорим за тежки наранявания, като за някои от тях се е наложила спешна лекарска намеса. Словесното насилие винаги придружава телесното. Също в така в 51 от случаите става дума за групови нападения, т.е. нападателите са били повече от един.

В резултатите посочваме действия на нападателите, които се повтарят. Това ни дава повод да смятаме, че става дума за поредица от нападения, а не за изолирани случаи. Най-притеснителното е, че в групите участват и малолетни. До нас достига информация, че тече процес на „набиране” на кадри в училищата и на други места.

Как разбирате, че става дума за случай на расистко насилие?

Често първо питат жертвата за нейния произход. Въпросът е: „Откъде си?”. Когато жертвата отговори много често се появяват други нападатели, които упражняват телесното насилие. Важно е да отбележим, че случаите не са достигнали до правосъдието с изключение на един. Той също така е показателен, защото жертвата е от Етиопия, но има гръцко гражданство. Очевидно затова тя има и силата и куража да се обърне към правосъдието. За съжаление в повечето от случаите жертвите не желаят да подадат оплакване, защото се страхуват или се опасяват, че системата не е резултатна.

По какъв начин ще оползотворите резултатите на тази регистрация?

Първата стъпка бе да ги оповестим. От тук нататък е решение на Мрежата. Но със сигурност ще представи на държавните органи конкретни предложения, които отправи чрез оповестяването на данните. Това, което се иска на първо време е създаването на единна система за регистриране на расистките престъпления. Да ги представят и да дадат конкретни наставления за разследването на тези престъпления.

Казвам това, защото виждаме, че има трудности при разследването и то не само в случаи, в които в престъпленията има намеса на полицаи. На практика тези случаи не стигат никога до правосъдието.

Колко често има участие на полицаи и в какво се състои то?

В някои случаи установихме връзката между полицейското и расисткото насилие, както по време на рутинни, така и в други акции. В 18 от регистрираните случаи има намеса на полицаи. Десетте от тях а се случили в Атина и другите осем в Патра. Регистрирани са незаконни действия на полицаите, чиято честота създава убеждението, че те също не са изолирани случаи. Такива са малтретирането на имигранти на места, отдалечени от местата, където са открити, унищожаването на документи, а в един случай дори унищожаването на лекарства, които имигрантът е получил от неправителствена организация.

Мислите ли, че има връзка между повишяването на броя на нападенията и засилването на крайнодесни формации, като „Златна зора” например? Според някои социологически проучвания тя би могла да успее да влезе в следващия парламент.

Както казах, нямахме предварителни данни. Опитваме се да запълним именно този пропуск на държавните органи. Така че не мога да кажа, че има формално повишение.

Въпреки това до нас достига информация от имигрантските общности за нападения и в други райони, които не се покриват от участниците в Мрежата. Това ни кара да смятаме, че тези случаи се увеличават. Необходимо е разпространение, за да успеем да го регистрираме. Това е и нашият призив към държавата.

Колкото до крайнодесните организации мисля, че фактът, че нападателите действат на групи е показателен. Без това да означава, че знаем дали принадлежат на една конкретна организация. Във всеки случай начинът, по който действат сочи наличието на организирана дейност. По улиците „патрулират” хора в черни дрехи и каски на главите, които използват за нападенията си саморъчно направени предмети. Освен това в голяма част от случаите нападенията не са спонтанни. Обикновено има една жена, която пита жертвата откъде е, а след това се появяват мъже. Това описание, което е доста често в регистрираните от нас случаи е много показателно за наличието на организиран начин на действие.

Какво е вашето мнение за промяната в политиката на министерството за защита на гражданите по отношение на имигрантите?

Гръцката комисия за правата на човека издаде съобщение, в което изрази загрижеността си по повод обявлението за създаване на център за временно задържане на нелегални имигранти в Неаполи до Козани и най-вече за начина, по който беше направено. Ясно е, че държавата е задължена да осигури безопасността на всички, които живеят на  територията на страната. Това означава, че е задължена да се справи с престъпността, където я има.

Но ние не успяхме да научим нищо повече за центъра. Бихме искали да разберем при какви условия ще успеят да решат въпроса в рамките на ограничената времева рамка, която поставиха. Едно друго, което ни интересува е, че сред всички тези хора, към които са насочени тези мерки се намират и такива, които имат нужда от защите. Това са кандидатите за убежище, бежанците, жертвите на трафика с хора и наркозависимите. Гръцката държава е задължена да се погрижи за тези хора.

Ние сме заявили готовността си да подкрепим държавните органи със съветите си, стига мерките да са съвместими с човешките права. Припомням, че Гърция вече е била осъждана за условията в центровете за имигранти в област Еврос. Следователно, понеже всички тези мерки се обявяват по много общ начин предизвикват в нас безпокойство. Затова бихме искали да имаме повече информация за тези процедури.