Галерия

2

1

Случаите на расистки нападения са надскочили границите на „проблемния” център на Атина, сочат резултатите от изследване на Мрежата за регистриране на случаи на расистко насилие. В повечето от тях нападателите действат организирано, в други има намеса на полицията, а някои от членовете на групите са деца.

GRReporter се свърза с научния сътрудник на Гръцката комисия за правата на човека Тина Ставринаки, която анализира резултатите от изследването.

Кога бе създадена Мрежата за регистриране на случаи на расистко насилие? Имаше ли някакъв конкретен повод за това?

Първата среща на Мрежата се проведе през месец май 2011. Причината бяха множеството случаи на расистко насилие, които достигаха до медиите, но никога не достигаха до правосъдието. Също така не знаехме при какви условия са се състояли, както и какво е последвало след публикациите.

Така Гръцката комисия за правата на човека и Върховният комисариат на ООН за бежанците установиха, че първата стъпка за официалното регистиране на случаите трябва да бъде координирането на всички неправителствени организации, които така или иначе помагат на жертвите на расисткото насилие.

За да стигнем до регистрацията трябваше да създадем един достоверен инструмент. За тази цел използвахме познатите от практиката на европейски и международни организации, които се занимават с този въпрос. Регистрирането се извършва на база на информацията, която се предоставя от самата жертва. Тя търси помощ от някои от неправителствените организации, които предоставят лекарски, социални и правни услуги на имигрантите. В рамките на тази помощ се осъществява и регистрирането на конкретния случай. Не регистрираме случаи, за които пишат медиите, нито случаи, за които сме чули. Опитваме се регистрирането да е колкото се може по-пряко и достоверно.

Кога започна това изследване? Беше ли установено повишение в броя на нападенията?

Пилотната фаза започна на 1 октомври 2011 и продължи до 31 декември 2011. Резултатите показват, че регистрираните случаи не са дори върхът на айсберга. Казвам това, защото досегашните членове на Мрежата се намират в познатите „проблемни” райони в центъра на Атина. В същото време от информацията в медиите знаем, че подобни случаи на расистко насилие има и в други квартали и предградия, като например Калитеа, Неос Козмос, Пирея. За съжаление там все още нямаме членове, които да записват тези случаи.

Въпреки че досега няма никаква статистика знаем, че има увеличение на нападенията от самите имигрантски общности. Знаем, че имигрантите често не се обръщат към неправителствените организации, понеже намират подкрепа в семейството или в собствените си общности.

Така сме в състояние да знаем, че реалният брой на случаите е по-голям от този, който успяхме да регистрираме. Целта беше именно тази: Да ги измъкнем от неизвестността и да покажем, че един опит е достатъчен, за да се регистрират.

Колко нападения успяхте да регистрирате и в какво се състоят те?

През конкретния период бяха регистрирани 63 „валидни” случаи. Т.е. до нас достигна информация за по-голям брой, но според правилата, които бяхме поставили записахме само личните свидетелства на жертвите.

В повечето от тях говорим за тежки наранявания, като за някои от тях се е наложила спешна лекарска намеса. Словесното насилие винаги придружава телесното. Също в така в 51 от случаите става дума за групови нападения, т.е. нападателите са били повече от един.

В резултатите посочваме действия на нападателите, които се повтарят. Това ни дава повод да смятаме, че става дума за поредица от нападения, а не за изолирани случаи. Най-притеснителното е, че в групите участват и малолетни. До нас достига информация, че тече процес на „набиране” на кадри в училищата и на други места.

Как разбирате, че става дума за случай на расистко насилие?

Често първо питат жертвата за нейния произход. Въпросът е: „Откъде си?”. Когато жертвата отговори много често се появяват други нападатели, които упражняват телесното насилие. Важно е да отбележим, че случаите не са достигнали до правосъдието с изключение на един. Той също така е показателен, защото жертвата е от Етиопия, но има гръцко гражданство. Очевидно затова тя има и силата и куража да се обърне към правосъдието. За съжаление в повечето от случаите жертвите не желаят да подадат оплакване, защото се страхуват или се опасяват, че системата не е резултатна.

По какъв начин ще оползотворите резултатите на тази регистрация?

Първата стъпка бе да ги оповестим. От тук нататък е решение на Мрежата. Но със сигурност ще представи на държавните органи конкретни предложения, които отправи чрез оповестяването на данните. Това, което се иска на първо време е създаването на единна система за регистриране на расистките престъпления. Да ги представят и да дадат конкретни наставления за разследването на тези престъпления.

Казвам това, защото виждаме, че има трудности при разследването и то не само в случаи, в които в престъпленията има намеса на полицаи. На практика тези случаи не стигат никога до правосъдието.

Колко често има участие на полицаи и в какво се състои то?