Галерия

1

Трудностите с интеграцията на имигрантите далеч не са само гръцки проблем, както доказаха събитията във Великобритания и Швеция преди няколко дни. Дори имигранти, които живеят с години на определено място се чувстват отделени от местното общество и често усещат подозрителните погледи на своите съседи.

В началото на март общините в Атина и Солун решиха да сближат хората, които живеят врата до врата, но не знаят нищо един за друг. Те организираха различни дейности, свързани с всекидневието и културата, които имаха за цел да постигнат хармонично съжителство на местно ниво в кварталите и плавна интеграция на имигрантите в гръцкото общество. Става дума за програмата “Дейности в кварталите”, която се съфинансира от Европейския фонд за интеграция (75 на сто) и държавни средства (25 на сто).

“Дейностите започнаха в края на февруари. Проведохме кръжоци в три цикъла: за околната среда, културата и радиото. Общо бяха проведени 35 кръжока в седем квартала на Атина, където има най-голяма концентрация на имигранти. Разговаряхме и обменяхме опит за теми като как да си направим градина на терасата или на покрива на жилищните сгради, как да превърнем в тор органичните отпадъци, направихме различни апликации с рециклирани материали, преправихме стари дрехи и научихме не само как да използваме, но и как да поправяме велосипедите си. Културната програма включваше кулинарство, музика, танци, история от различни страни, както и кръжоци за това как да станем “репортери” в своя квартал”, разказа за GRReporter заместник-отговорничката на програмата Мария Цанака.

Целта е била винаги една: “Да предоставим възможността на съседите – гърци и имигранти да се срещнат и опознаят взаимно. Опитът да правим неща заедно и да научаваме един от друг прости и всекидневни неща предизвика много позитивни чувства”.

Интересен детайл е, че програмата е протекла при сравнителна липса на негативни реакции. “Имаше само два подобни случая, но бих ги определила като незначителни, въпреки че в единия от тях участниците се обидиха и срещата се провали. Общо не бих казала, че сме имали проблеми, защото атмосферата беше много позитивна. Мисля, че всички разбраха, че програми като тази са в полза на сигурността на гражданите. Когато се познаваме помежду си, имаме доверие един на друг. Това е едно много важно условие за сигурността на жителите на големите градове”.

Участието на имигрантите е имало водеща роля за осъществяването на програмата. “Ние участваме активно в програмата и по-конкретно в кръжоците по кулинарство и музика. Заедно с нас бяха общностите на имигрантите от Бангладеш, Филипините, Афганистан и Съюзът на жените от Африка – Съюз на жените от Нигерия. Ще участваме и на финалните мероприятия, които ще се проведат на 12 юни.

Смятам, че е важно имигрантите да участват активно в програми, които се финансират от фонда за интеграция към министерството на вътрешните работи. Те са предназначени точно за тях и мога да кажа, че за пръв път имигрантските общности участват толкова активно в такива програми. Това е така, защото в тях участваха общините на Атина и Солун. Частните организации също извършват добра дейност, но този път залогът беше много по-голям”, посочи Никодимос Майна Кинуа от африканската организация Асанте.

Според него подобни програми не са най-успешният начин за интеграцията на имигрантите, но със сигурност спомагат за това. “Усилията за да се постигне хармонично съжителство трябва да продължат както от страна на имигрантите, така и от страна на държавата”.

Никодимос разказа още, че в момента сред имигрантите цари страх от расистки нападения срещу тях. “Но също така разбират, че могат да предложат на обществото много неща във всички области, стига централната власт да създаде една правна рамка, която да не ги изключва от обществения живот, а да ги интегрира. Най-добрата реклама за една страна е имигрантите да не са заплашени и да могат да се движат свободно по улиците. Защото дори и да бъдат направени всички останали неща, картината на един пребит имигрант-жертва на фашистки и неонацистки организации вредят много на картината на Гърция”.

От 1 до 12 юни в Атина и Солун ще се проведат шест празника, на които ще бъдат представени резултатите от кръжоците. След успеха на програмата общинските власти в Атина планират да я внедрят в културната програма за следващата година.