Галерия

2

1

Абул Башар е от Бангладеш. Член е на лявата партия на Петрос Константину „Партизанство” и по време на местните избори на 7.10 той и сънародникът му Аминул Мд Ислам, бяха избрани от кметството в Атина за общински съветници. Изборите  протекоха при изключително ниска избирателна активност. С  5548-те гласа обаче кандидатът за кмет, Петрос Константину спечели 2,87%. Както гласи програмата на „Партизанство”, партията цели „антикапиталистически преврат”. Обявява се твърдо против мерките наложени от Европейския съюз  и апелира към гърците да се противопоставят на МВФ, на Меморандума и на закона Каликратис. Обръща особено голямо внимание на защитата на правата на емигрантите в страната. Константину  е водач и на движението „Обединени против расизма и заплахата на фашизма”.

С Абул Башар се срещам в интернет залата в центъра на Атина,  на който самият той е собственик. В уговорения час той идва хванал за ръка малката си дъщеричка и още от далече ме поздравява приветливо.  От  разговора ни около избора му за общински съветник разбирам, че Башар има силното желание да допринесе за това Атина да стане град,  в която гърци и емигранти си подават ръка. Коегзистенция не винаги лесна, но нужна и възможна. А подаването на ръка е от първа необходимост.

Кога и как дойдохте в Гърция?

В Гърция дойдох преди 13 години. Заминах първо за Русия, където пребивавах 1 година. Оттам дойдох на екскурзия в Гърция и... не се върнах. Останах тук.  

 Отворил сте минимаркет, собственик сте и на интернет център.  Лесно ли е за един чужденец да отвори бизнес в Гърция?

Някога не беше трудно.  Аз започнах бизнеса си преди 10 години. Но в момента нещата не са така. За тези, които имат безсрочна карта за престой е лесно. Но който няма се среща с много трудности. За да отвориш собствен бизнес трябва да представиш 60 хиляди евро в банковата си сметка като гаранция...

С какви трудности се срещнахте в началото на пребиваването си тук?

Не мога да кажа, че съм се срещал с някакви трудности. Както ви казах тогава нещата не  бяха толкова сложни. Човек можеше да развива бизнес и да прави неща стига да имаше документи. 

Защо решихте да се кандидатирате по време на местните избори?

 Петрос Константину е мой приятел. Когато се кандидатира се за кмет ми каза: „Башар, хайде  да участваме заедно в изборите”.  Тук искам да изразя благодарността си на държавата, че даде възможност на емигрантите да дадат своя глас.

С какво смятате, че бихте могъл да помогнете като общински съветник?

Първо искаме да решим някои основни проблеми. Емигрантите са много, а голяма част от тях нямат дом, работа, храна. Това е един огромен проблем.  Искаме гърци и емигранти да работят за доброто на страната заедно. Ако всички живеем  в мир и съгласие,  Гърция ще върви напред. Както е например в Англия. Ако има работа само за гърците, държавата няма да се развива.  Друг проблем, който искаме да решим е този с червената карта. Картата, с която емигранти си подават молба за признаване на политическо убежище. Искаме те не само да  могат да вземат такава карта, но и да им се признава политическо убежище.  Ситуацията в момента е много тежка. Знаете ли, че всеки ден в центъра за подаване на документи се събират тълпи от хора. Приемат молбите най-много  на 10, 20 човека. Вдига се много шум, хората протестират. Нещата са наистина много трудни.

Има ли някакви проблеми в самите емигрантски общности, с които бихте искал да се преборите?

Емигрантските общности се борят с големи проблеми. Такива са търговията с наркотици и хашиш, например. Ние не искаме такива неща се продават. Искаме Атина да е чиста.  Това е един сериозен проблем, с който искаме да се преборим. Друго нещо, което искам да направя е това да помогна на емигрантите да могат  да развиват дейностите си легално. Защото това е което ни интересува,  всичко да става легално.

Това са важни и трудни задачи. Страхувате  ли се, че  може да не успеете да направите нещата, така както искате?

Като цяло не.  Притеснява ме малко само фактът, че емигрантите сме поделени. Едни сме мюсюлмани, други не. Има някои народности, които са настроени расистки. От това ме е страх. На площад Атики, където имам една малка джамия всеки ден се срещам с расизъм.  Много често чупят стъклото и хвърлят огън вътре. Елате някой път да отидем заедно за да видите какво става. Подпалват я гърци от партията Лаос. Преди около 10 дни я подпалиха два пъти в продължение на една нощ. Това са нещата, които ме плашат.

Как усещат кризата емигрантите?

Усещат я много силно. Преди дневният оборот на моя магазин беше горе-долу около 1000 евро. Сега  е спаднал много. Магазините в Пиреа и Кипсели са по-добре. Но знаете ли какво ядат хората сега? Само яйца и ориз. Нямат пари за друга храна. Преди продавахме по 10 картона яйца на ден. Сега продаваме по 100 картона. Ядат само това, защото е най-евтино.