сн. www.iefimerida.gr
Сайтът iefimerida.gr разкрива невероятната история, свързана с предложените от гърци-емигранти от организацията End National Debt 600 милиарда долара, които се предполага, че ще бъдат предоставени на гръцкото правителство за изкупуването на държавния дълг. Оказва се, че единственият, който стои зад организацията, и на когото принадлежат тези 600 млрд. долара, намиращи се на разположение на Гърция и Кипър, е Артемис Сорас. За него се говори, че е най-богатият човек на света, но не са известни никакви детайли за икономическите му дейности. Това е човекът, който притежава акциите на Ориенталската банка, и иска за тях 675 млрд. евро.
Определянето на стойността на тези акции на една банка, която не съществува от 1932 г., направи проф. Теодорос Кариотис, който днес обвинява End , че е организация, състояща се от членове на "Златна зора" и изразява своите съжаления за участието си. Именно Кариотис обаче е този, който с международния си академичен авторитет на преподавател в американски университет, подкрепи твърденията на Сорас, и именно с негови подпис Сорас придвижи случая. Когато Сорас не успя да докаже претенциите си, внезапно от нищото изникна една организация - End .
По вълшебен начин, ако разбира се, твърденията на Сорас имат и най-малкото основание, акциите са се превърнали в американски ценни книжа, чиято падежна дата е август 2014 г. И днес, въпреки опроверженията, известни емигранти като лекаря Манолис Ламбракис и адвоката Йоргос Пападакис, настояват, че парите съществуват. Самият Кариотис е приел да заеме мястото на заместник-председател на End, което според собствените му твърдения, заема до началото на септември 2012 г. Въпреки това, през последния месец Кариотис мълчеше и остави името му да бъде използвано, макар и косвено, от End, и обяви оттеглянето си едва когато стана известна неговата роля и опроверженията заваляха. Той не е само уважаван гръцки професор, но и кандидат за депутат с листата на ПАСОК и приближен на председателя на ПАСОК Евангелос Венизелос. Именно тези факти придават тежест на End и на Сорас в опитите им да се появят като спасители на народа.
Ориенталската банка, или Banque d' Orient, е основана през 1904 г. като дъщерна на Националната банка на Гърция (НБГ) и се разширява бързо в райони с гръцко население, като Солун (тогава под османска власт), Смирна (Измир), Александрия. През 1932 г., по неизвестни причини, банката се слива с Националната банка. Както се отбелязва в изявление днешното ръководство на НБГ, според договора за сливане (одобрен от общите събрания на акционерите на двете банки), НБГ е поела задължението да предостави на акционерите на Ориенталската банка сумата от 200 драхми на акция. Според договора, освен тази сума, не се дължи никакво друго плащане към акционерите, а акциите са анулирани. За всички подробности по тази сделка Сорас е бил информиран писмено.
Адвокатите на Сорас обаче твърдят, че според решение на Градския съд на Атина се признава, че акциите не са анулирани, че стойността им се превръща в полица, и че акционерите не изискват актива на акциите, т.е тяхната стойност, а пасива им.
Според баланса на Ориенталската банка за 1932 г., пасивът възлиза на 83 451 093, 90 златни френски франка, сума, която се олихвява с постоянна лихва 7% годишно, докато акционерите предявят акциите на Националната банка и получат стойността им. Пак според Сорас, съдът с решението си не само признава, че акциите имат стойност, но и нарежда на банката да предостави данни за ликвидацията, и за това къде са парите от пасива.
От всичко това става ясно, че не може да има състояние от 650 млрд. долара в ръцете на един единствен човек, без това да е известно на никоя официална институция или финансова организация на земята. Невероятно е да се намери някой, който е превърнал съмнителни акции на една банка, която не съществува от 80 години в американски облигации. Дори и да се отсъди в полза на акционерите, тези пари просто не съществуват. А Канадската банка, в която се твърди, че са внесени тези 600 млрд. за Гърция, има влогове на обща сума 150 милиарда.