Галерия

1

На 11 февруари жителите в десетки страни ще протестират заедно срещу ACTA. Целта на масовото недоволство е европейският парламент да бъде убеден да не приеме международното споразумение, което предизвика остри реакции в гражданските общества на много страни. „Въпреки че много държави вече го подписаха, ако европарламентът отхвърли споразумението ACTA, то ще бъде запратено в кофата за отпадъци на историята”, пишат организаторите.

„Съпротивяването срещу спорното споразумение ACTA се покачва. Над милион и половина потребители са гласували против него в сайта на Avaaz. Говорителката на словенското правителство се извини, че страната го е подписала. Евродепутатът от Франция Кадер Ариф, който бе определен за докладчик при внасянето на ACTA в европейския парламент подаде оставката си на 26 януари в знак на протест. От жизненоважно значение е да покажем, че никой в Европа не подкрепя ACTA”, пишат в електронния си призив от Гръцката партия на пиратите.

За това какво точно е ACTA и защо предизвиква толкова голямо недоволство разговаряхме с представителя на гръцките пирати Анестис Самуркадис.

„Официално зад цялата подготовка на ACTA се намира Япония. Тя е поела инициативата за координация на цялата процедура. ACTA е едно междудържавно търговско споразумение, което са подписали Европейският съюз в качеството си на юридическо лице, 27-те страни-членки, САЩ, Швейцария, Южна Африка, Южна Корея, Япония и др. Странното в случая е, че въпреки че става дума за споразумение, което е насочено в борбата срещу производството и продажбата на незаконни копия на маркови стоки, Китай не участва в него. Фактът, че тя, както и Индия и други страни, в които се произвеждат такива стоки не са подписали споразумението автоматично го обезсмисля”.

Мнението на гръцките пирати е, че създателите на ACTA умишлено са прикрили договора зад маската на търговско споразумение именно, за да избегнат публичната дискусия около едно международно споразумение. „Ако споразумението бе обсъдено в рамките на Международната търговска организация или друг международен форум, това щеше да стане по определен демократичен ред. Споразумението ACTA обаче бе обсъждано винаги зад затворени врати в продължение на няколко години и излезе наяве в началото на миналата есен. Дискусията е започнала най-късно през 2006 с началото на дискусията между Япония и САЩ. Европейският съюз, Канада и Швейцария се включиха в преговорите в периода 2006 – 2007, а през 2008 Австралия, Мароко, Нова Зеландия, Южна Корея и Сингапур”.

Страните извън Европа са подписали споразумението на 31 октомври 2011. До момента не са го подписали Германия, Естония, Кипър и още две, но причините за това са формални”.

Споразумението се състои от над 50 страници и е предназначено да ограничи търговията на стоки, които са защитени от авторски права или патент. „На практика обаче нещата не стоят точно така. На първо място, споразумението прилага във виртуалния свят това, което определя за реалния. По този начин, докато за реалния свят някои неща изглеждат логично, като например фалшивото копие на маркова обувка, то за дигиталния нещата са много сложни. Нашето убеждение е, че съставителите на ACTA са вмъкнали в споразумението законодателство, което не са могли да прокарат по друг начин.

Проблемното място на ACTA е, че натоварва с наказателна отговорност доставчиците на интернет за всичко, което се разменя в тяхната мрежа, ако то е копие на нещо, защитено от авторски права. За да се изпълни това, трябва да се забрани споделянето на всичко с изключение може би само на персоналните ни електронни пощи”. Според Анестис Самуркасидис по-сериозният проблем е, че ACTA превръща доставчиците на интернет във вид частна полиция, която ще следи във всеки момент какво сваляме на компютъра си и обратното. „Ако действително поставят филтри, които ще могат да наблюдават непрекъснато каква информация обменяме помежду си – една песен, видео, снимка или текст, за да провери дали е защитена от авторски права, с тяхна помощ ще могат да нарушават всички наши права, като например правото на комуникация или свободата на изразяване”. Той подчерта, че по този начин ще се създаде една частна полиция, която ще действа без съдебен контрол и ще подлага на проверка всички потребители в интернет без изключение. 

ACTA предоставя същите права на служителите на митниците, които ще могат да блокират износа на семена, ако дадена корпорация заяви, че в тях се съдържа патентован от нея генетичен материал. По същия начин ще могат да се блокират и така наречените генерични лекарства, ако някоя компания прояви претенцията, че в техния състав се съдържа патентована съставка. „Във всички случаи, които описах няма никаква съдебна намеса. Това означава, че митничарите могат да блокират и унищожат един товар, а случаят да бъде разгледан по-късно. Износителят може да поиска обезщетение от фирмата, която е предявила лъжливи претенции. Проблемът обаче е какво става междувременно. Фирмата-износител може и да е преустановила дейността си, а от неполучаването на семената могат да се предизвикат и хуманитарни катастрофи. Това е и причината, поради която Пиратските партии се обявяват категорично срещу патентите върху генетичен материал”.

Според Анестис споразумението е написано по много общ начин, а не с конкретността и яснотата, която определя правните текстове. „Предвижда се съставянето на комисия, която ще може да заседава и да променя съсдържанието на споразумението и след неговото подписване, като ще може да включва каквото реши. На практика е все едно да ни казват: „Вие подписахте споразумението, ратифицирахте го в парламентите си. От тук нататък ние ще решаваме”.

За тази цел на 11 февруари ще се проведат протести в цяла Европа. ACTA ще е предмет на дебати в европейския парламент до средата на лятото. Затова от Гръцката пиратска партия смятат, че протестите срещу споразумението тепърва ще се увеличават.

Преди няколко дни електронната страница на гръцкото министерство на правосъдието бе снета от група хакери, които бяха поставили видеоматериал с посланието на всеизвестните Anonymous. От Пиратската партия заявяват, че не могат да коментират нападението, понеже „не знаем кои са хората, които се крият зад маските. Другото е, че не можем да бъдем сигурни дали това действително са Anonymous или някой друг, например журналист с хакерски познания. В този смисъл мога да коментирам само политическото послание на техния акт. Това е моето лично мнение, защото като партия нямаме позиция. Следим действията им така както ги следи цялото общество. Мисля, че над 80 на сто от гърците биха се съгласили с посланието, което бе изпратено с нападението в сайта на правосъдното министерство: Че имаме сериозен проблем с демокрацията в страната, че имиджът на страната в чужбина бе променен по несправедлив начин, че в нито един момент правителството не ни попита какво искаме и през последните две години ни влачат от заплаха към заплаха и от дилема към дилема. Да, съгласен съм с посланието на тази атака, в друг случай може и да не бъда съгласен”. Анестис смята, че Anonymous са стотици хора, „а начините, които използват, за да комуникират помежду си са съвсем безлични. Това са начини, по които много хора пишат заедно един текст, без да знаят кои са. Някои спазват правилата, други са по-буйни. Всички са много внимателни в начина, по който комуникират, защото в противен случай ще бъдат заловени. Но това ще се случи на един между 100.

Според Анестис жителите на Европа ще могат да отменят прилагането на ACTA. „Преди години европейското общество се обяви против и блокира патентоването на софтуерите. В САЩ, обратно може да се патентова и затова създават невероятни патенти от типа на „начин за многократно натискане на бутон на преносим уред”. Един такъв патент дава правото на компании-гиганти да имат много високи финансови претенции към хиляди производители на мобилни телефони. Ако можеха, щяха да патентоват дори колелото и после щяха да искат заплащане от всички, които ползват колела за дадена цел. Скорошен успех бе отхвърлянето на SOPA от американския Конгрес, поради страха на неговите членове, че в името на средствата, които получават под формата на лобиране от компаниите ще загубят своите гласоподаватели и няма да бъдат преизбрани. Така съотношението „за” и „против” от 70-30 се промени на 30-70 в рамките на един ден”.

Пиратите се надяват, че политическият натиск, който принуди полското правителство да спре ратифицирането на ACTA ще спомогне за отхвърлянето му от всички страни в Европа. „От момента, в който доказано над 250 милиона европейци обменят помежду си файлове не може да създадем един закон, за да ги накажем. Би следвало да приспособим законодателството към днешните условия, а не обратното. Ако развлекателната индустрия се сблъсква с проблеми при разпространението, трябва да ги реши самата тя. Технологията и решенията за това са налични. Решението не е да поставиш под „полицейски” контрол цялата планета, за да запазиш един остарял модел на действие, който вече не е ефективен”.