Галерия

1

На 11 февруари жителите в десетки страни ще протестират заедно срещу ACTA. Целта на масовото недоволство е европейският парламент да бъде убеден да не приеме международното споразумение, което предизвика остри реакции в гражданските общества на много страни. „Въпреки че много държави вече го подписаха, ако европарламентът отхвърли споразумението ACTA, то ще бъде запратено в кофата за отпадъци на историята”, пишат организаторите.

„Съпротивяването срещу спорното споразумение ACTA се покачва. Над милион и половина потребители са гласували против него в сайта на Avaaz. Говорителката на словенското правителство се извини, че страната го е подписала. Евродепутатът от Франция Кадер Ариф, който бе определен за докладчик при внасянето на ACTA в европейския парламент подаде оставката си на 26 януари в знак на протест. От жизненоважно значение е да покажем, че никой в Европа не подкрепя ACTA”, пишат в електронния си призив от Гръцката партия на пиратите.

За това какво точно е ACTA и защо предизвиква толкова голямо недоволство разговаряхме с представителя на гръцките пирати Анестис Самуркадис.

„Официално зад цялата подготовка на ACTA се намира Япония. Тя е поела инициативата за координация на цялата процедура. ACTA е едно междудържавно търговско споразумение, което са подписали Европейският съюз в качеството си на юридическо лице, 27-те страни-членки, САЩ, Швейцария, Южна Африка, Южна Корея, Япония и др. Странното в случая е, че въпреки че става дума за споразумение, което е насочено в борбата срещу производството и продажбата на незаконни копия на маркови стоки, Китай не участва в него. Фактът, че тя, както и Индия и други страни, в които се произвеждат такива стоки не са подписали споразумението автоматично го обезсмисля”.

Мнението на гръцките пирати е, че създателите на ACTA умишлено са прикрили договора зад маската на търговско споразумение именно, за да избегнат публичната дискусия около едно международно споразумение. „Ако споразумението бе обсъдено в рамките на Международната търговска организация или друг международен форум, това щеше да стане по определен демократичен ред. Споразумението ACTA обаче бе обсъждано винаги зад затворени врати в продължение на няколко години и излезе наяве в началото на миналата есен. Дискусията е започнала най-късно през 2006 с началото на дискусията между Япония и САЩ. Европейският съюз, Канада и Швейцария се включиха в преговорите в периода 2006 – 2007, а през 2008 Австралия, Мароко, Нова Зеландия, Южна Корея и Сингапур”.

Страните извън Европа са подписали споразумението на 31 октомври 2011. До момента не са го подписали Германия, Естония, Кипър и още две, но причините за това са формални”.

Споразумението се състои от над 50 страници и е предназначено да ограничи търговията на стоки, които са защитени от авторски права или патент. „На практика обаче нещата не стоят точно така. На първо място, споразумението прилага във виртуалния свят това, което определя за реалния. По този начин, докато за реалния свят някои неща изглеждат логично, като например фалшивото копие на маркова обувка, то за дигиталния нещата са много сложни. Нашето убеждение е, че съставителите на ACTA са вмъкнали в споразумението законодателство, което не са могли да прокарат по друг начин.

Проблемното място на ACTA е, че натоварва с наказателна отговорност доставчиците на интернет за всичко, което се разменя в тяхната мрежа, ако то е копие на нещо, защитено от авторски права. За да се изпълни това, трябва да се забрани споделянето на всичко с изключение може би само на персоналните ни електронни пощи”. Според Анестис Самуркасидис по-сериозният проблем е, че ACTA превръща доставчиците на интернет във вид частна полиция, която ще следи във всеки момент какво сваляме на компютъра си и обратното. „Ако действително поставят филтри, които ще могат да наблюдават непрекъснато каква информация обменяме помежду си – една песен, видео, снимка или текст, за да провери дали е защитена от авторски права, с тяхна помощ ще могат да нарушават всички наши права, като например правото на комуникация или свободата на изразяване”. Той подчерта, че по този начин ще се създаде една частна полиция, която ще действа без съдебен контрол и ще подлага на проверка всички потребители в интернет без изключение.