Галерия

1

В последния ден от поставения от министерството на образованието срок за обявяване на списъците с имената на 1 349 административни служители, които ще бъдат съкратени ръководствата на университетите продължават да не ги предоставят.

Въпреки настояването от страна на министерството и изпратеното от прокуратурата писмо да се съобразят с поставения срок, ректорските съвети на осем университета продължават да настояват да бъде оттеглено министерското решение. От своя страна служителите продължават стачката си и се готвят да проведат мероприятия за посрещането на новоприетите студенти.

В средните училища атмосферата продължава да бъде нажежена, въпреки че учителите преустановиха стачните си действия. В някои от училищата окупациите от страна на учениците продължават, въпреки предупреждението, че учебната година в тях ще бъде удължена.

На този фон в културния център „Стряха на буквите и изкуствата” на фондация Александрос Онасис се проведе дискусия на тема „Реформа в образованието”: едно забранено понятие?” с участието на трима университетски преподаватели и изследователи на образователната политика.

„В Гърция не можем да говорим за реформа в образованието. Това, което се афишираше като реформа бяха многобройните законодателни промени, но те не промениха абсолютно нищо. Най-често новите закони бяха свързани с уреждането на начина на провеждане на изпитите в средните и висшите учебни заведения”, каза професорът по сравнителна педагогика в Атинския университет Димитрис Матеу.

Той описа гръцката образователна политика като централизирана. „Държавата решава за всичко, свързано със същността на образователния процес, за това какво се преподава в училищата. А хората, които трябва да са включени в определянето на образователната политика всъщност в 80-90 на сто от времето се занимават с оперативна дейност, свързана с всекидневните проблеми в училищата”.

Като една от сериозните причини за неосъществяването на образователната реформа той посочи „партийния двор” около министрите. „Това са различни съветници и вещи лица, които действат като посредници между политическото ръководство и реално заетите в сферата на образованието. Те почти винаги създават един „филтър” в комуникацията и така не може да се осъществи истински диалог за същността на образованието”.

Според професор Матеу в стратегията на министерството никога не е съществувал дългосрочен план за образованието, а финансирането винаги е било проблемно и недостатъчно. „Смятам, че държавата носи голяма част от отговорността, но проблемът не е само в нея. Сред заетите в образователния процес също са се наложили стереотипи като „къде е държавата” за да реши един или друг въпрос и отричане от личната отговорност, което в крайна сметка създава едно много слабо гражданско общество”.

По думите му през последните години  Гърция е пропуснала много възможности да осъвремени начина, по който научните познания се предават в училищата и университетите. „Европейските субсидии, които бяха отпуснати всъщност не доведоха до никакъв резултат, а днешното ограничено финансиране на практика предоставя на министерството алиби за продължаващото бездействие по отношение на начертаването на образователна политика”, посочи Димитрис Матеу.

„В същото време светът около нас се развива. Кризата в университетите не е само гръцки явление, но тук не се прави абсолютно нищо за тяхното осъвременяване. В много държави се появиха нови образователни институции, които нямат нищо общо с университетите. Ако не се задействаме, Гърция просто ще остане извън дискусията около тези динамични промени”, каза в заключение той.

Доцентът по образователна политика и история на образованието в Егейския университет Панайотис Кимурдзис описа порочните връзки между държавата и университетите и как те се отразяват на образователния процес. Според него идеологическата насоченост на много преподаватели е водеща в тяхната работа и това се отразява негативно на изследователската им дейност и създаването на нови познания.

„Крайно време е да позволим на всеки университет да се развие самостоятелно според своята насоченост. Уеднаквяването на процесите не доведе до по-качествено образование, а тъкмо обратното”, посочи той.

Навлизането на политиката в учебните заведения, повърхностните действия от страна на образователното министерство и слабото финансиране са основните проблеми на гръцкото образование и според асистент-професора по педагогика в Йонийския университет Костас Ангелакос. Според него всички реформи, които са били проведени в миналото са имали идеологическа насоченост. Той разкритикува сегашното управление на министерството, което „продължава с политиката на уреждане на отделни детайли без никаква визия за бъдещето”.

След края на презентациите много от участниците в публиката заявиха, че те са им предизвикали още повече въпросителни, отколкото са дали отговор на поставения в заглавието въпрос.