Кой стои зад пъстрите сергии до Тисио

29 Ноември 2010 / 09:11:46 GRReporter

6428 прочитания

Анастасия Балездрова

През почивните дни павираната алея, която започва от станцията на електрическия влак и води към входа на Акропола се изпълва със сергии. Гърци, французи, българи, швейцарка, сърбин...Това са малко от националностите на хората, които всеки уикенд разтягат масичките си и продават своите творби. Бижута от различни метали, мъниста и кожа, картини, стенни часовници, керамични предмети, сувенири и дори „чичко Тревичко”. Минувачът е изправен пред огромен избор. Дали купува обаче?
   Бата е от Белград, но живее в Гърция от 14 години. Работил е като фотограф, но основната му работа е изработката на предмети от керамика и порцелан. През последните години обаче изработва бижута, продава ги на улицата и живее от тази работа. През уикенда ходи на Тисио следобед и стои там до малко след полунощ. Не ходи през деня, защото през почивните дни се събират много сергии, особено през последните две години.    „Преди 4 години тук имаше не повече от 15 сергии и всички бяхме художници и занаятчии”, разказва той. „След това забраниха сергиите на площад Монастираки и сергиите от там се изместиха тук. Общината разрешава на творците да работят и да продават тук творбите си. Не всички от хората продават собствени творби, но не мога да обвиня никой. Всички са тук по някаква причина и има място за всички”, казва Бата.
   Според него от миналата година работата е намаляла, а от месец май ситуацията е още по-трудна. „Аз все пак продавам по нещо. Но има хора, на които се случва по цял ден да не продадат нищо. Понякога се чудя защо стоят тук”. Като повечето от художниците Бата прекарва летата на гръцките острови, където има много туристи. Но дори и там не успява да спечели достатъчно пари, за да прекара зимния период както преди.
   В района на Тисио ходи всеки ден, седи и работи от обед до полунощ. „Оптимист съм и винаги очаквам нещата да се подобрят. Работя и тук, защото времето вкъщи не ми достига, а и смятам, че е важно хората да виждат как правя бижутата, които продавам. Аз съм радостен и доволен от това, че правя неща, които хората избират да носят. Не печеля много пари, а колкото да платя наема и разходите. Понякога не достигат дори и за това и закъснявам да платя. Това означава, че нещо се е променило”.
   Бата прави и произведения от керамика и порцелан, но в последно време е спрял. Както казва „хората спряха да купуват бижута от по 12-15 евро, биха ли си купили порцеланова лампа за 40 евро? Някога нещата бяха съсвем различни, но сега вече животът е труден за всички ни”. Той смята, че на това се дължи и увеличаването на сергиите. „Много хора са изгубили работата си и не могат да си намерят нова. Може би е единствената възможност да изкарат някакъв надник, да осигурят средства, за да живеят по някакъв начин”.
   Думите му доказва Десислав от София, който от два месеца изработва бижута, ключодържатели и украшения от камъни и ги продава на сергията си малко по-надолу. Пристигнал е в Гърция преди 16 години и винаги е работил в строителството. През последната година обаче кризата засегна дълбоко строителния сектор и Десислав се затруднява да си намери работа. Затова и се принуждава по време да почивните дни да продава своите произведения на малкото, както казва клиенти, които се решават да си купят нещо.
   До него е сергията на Райна. Тя е завършила техникум за художествен занаяти в България и почти от пристигането си в Гърция през 1994 г. работи в художествени ателиета в Монастираки и Плака, все квартали разположени в подножието на Акропола. Там тя се занимава с дърворезба като изработва рамки за икони и иконостаси и украсява други предмети. С гордост показва снимка на изработена от нея рамка за икона, която се намира в църквата „Свети Димитър” в атинския квартал Панорму. Участвала е в много изложби и някои от произведенията й се намират в частни колекции в няколко западноевропейски страни и Русия. От една година обаче в ателието в Монастираки няма поръчки и Райна е принудена да преживява като продава бижута на Тисио. „Продавам икони и дървени кръстове, но се купуват рядко” казва тя.
   Бригита, която продава бижута от бронз е швейцарка. Пристигнала е в Гърция преди 20 години, защото се влюбила в критянин. В Атина живее от една година и е впечатлена от меланхолията, която е обзела хората в столицата. „До миналата година живеех и работех в Крит. Правех бижута и от сребро и работата вървеше добре, изкарваха се добри пари. Сега обаче кризата промени нещата и наистина не знам какво ни очаква”. Според нея икономическата криза засяга повече жителите на големите градове. „В по-малките градове и селата хората имат градини и произвеждат сами някои продукти, но в Атина нещата наистина са сериозни”. Въпреки трудностите и неяснотата за бъдещето обаче Бригита не смята да се завърне в родината си, както впрочем и никой от останалите събеседници. Поне засега.