Галерия

1

Основните теми за разговор в Гърция в последните три години са свързани главно с оплакванията от икономическата ситуация и възмущението от държавното управление, а възклицанието “Виж, докъде ни докараха!” е може би между най-употребяваните фрази в неформалните разговори. Въпреки общата несимпатичност, в страната все още има обикновени хора, които отказват да направят “оплакването” начин на живот, независимо че те самите също усещат натиска на икономическата криза.

Един от тези хора е Ирини Скевофилака, която е създател на Cuculus creations – ръчно изработени бижута от естествени или преработени материали. През деня тя работи заедно с брат си в семеен бизнес за поддръжка на килими. Подобно на много други малки предприятия, техният бизнес също не цъвти, а само преживява. По-важно е, че Ирини е намерила свой собствен начин да поддържа здрав дух в нездрави времена. Нейните хобита са модерните танци и спортното катерене, а ръчно изработените бижута са страст, на която един ден тя би искала да се отдаде напълно.

В края на дълъг работен ден, след като приспи дъщеря си и се погрижи за домакинството си, тя се отдава на творчеството - изработва колиета, обеци, гривни и други аксесоари от най-тривиални материали, които обичайно не се свързват с идеята за бижута.

Интересът й към рециклираните материали идва не само като естествена нужда да се погрижи за опазването на околната по свой начин, но е и прието предизвикателство да промени предназначението на един обикновен и много често вече ненужен предмет, за да го превърне в украшение или дори предмет на изкуството.

Тя започва да се занимава с бижутерство преди 10 години. Първо се запознава и експериментира със сребро и метална пластика. “Следвах различни семинари свързани с фината техника и бижутата, но в последствие разбрах, че предпочитам по-свободния израз, който дава нов живот на употребени предмети”.

Любимият й материал е хартия. “Това е един много обикновен материал, който не е скъп и го смятаме за даденост в живота си, но той има много голяма ценност за нас. Идва от природата и го ползваме всекидневно. Хартията е пряко свързана с човешкото развитие и култура. Носител е на нашите послания и мъдрости през вековете. Смятам, че има много по-голяма стойност, отколкото й отдаваме”, казва артистката.

Последната й колекция е създадена главно от хартия и други рециклирани мaтериали. “По принцип си избирам една тема и с моите бижута разработвам вариации по нея. Сега ползвам за вдъхновение картините на известния австрийски художник Хундертвасер”.

Въпреки че обича всичките си произведения, Ирини има особена слабост към широките гривни с наситени цветове и големи централизирани теми. Тенденцията, която забелязва е, че през лятото жените предпочитат да носят гривни. През зимата по-търсени са обеците. Колиетата нямат сезон.

Едно от най-големите предизвикателства за Ирини е да направи Cuculus creations по-популярна марка. Маркетинг и реклама без бюджет на са лесно достижими. Засега нейните произведения намират по-широка публика само чрез силата на добрата дума и тя смята, че това не е малко.

Атина от няколкото години стана център на независимите артисти и творци. Почти на всяка улица в центъра могат да се срещнат неочаквани импровизирани изложби, в които могат да се видят организирани групи от хора с различни интереси.

“Намирам за изключително позитивно, че кризата отключи в гърците желанието за по-голяма

изобретателност. Сега повече от всякога се организират различни базари и изложби на млади творци”. Допреди година Ирини е държала творенията си повече за себе си и за близкия й кръг. Сега иска да разшири хоризонтите си и да сподели творбите си с повече хора.

“Първоначално всичко, което правих беше само и единствено за лично удовлетворение. Усещането, че създаваш нещо красиво и ново, което на пръв поглед е вече непотребен материал е много приятно. Сега ми се ще хората да научат за работата ми и един начин да се случи това е с участие в малки базари и независими изложби”.

За кризата в Гърция, Ирини е приела позитивния поглед върху нещата. “Не приемам целият песимизъм и отрицателно отношение към ситуацията в страната. Не казвам, че тези настроения не са оправдани, но не смятам, че това е начинът, по който трябва да живеем оттук нататък. Мой личен избор е да гледам на нещата позитивно. Животът е кратък и е добре да не прекарваме в оплакване, а да се

постараем да го направим по-хубав”.