Галерия

1

Край на университетското убежище предвижда новият рамков закон за образованието, който ще бъде представен през следващите дни. Законът на практика премахва този своеобразен „имунитет”, след като той не се упоменава изобщо в текста. По този начин убежището престава да съществува като юридически термин. То бе утвърдено официално през 1982 в първия рамков закон за университетите, а 30 години по-късно се превърна в една от техните съвременни живи рани.

Министърът на образованието Анна Диамандопулу, подкрепена от специалисти по конституционно право и професори по наказателно право ще се опитат да дадат отговор на дългогодишните опити на политици и академици да се справят с въпроса за убежището, без да засегнат историческата му стойност и академичното му значение.

Решението бе намерено. Просто въпросът с убежището няма да се споменава никъде в новия рамков закон. Няма да се предвиждат нито комисии за убежището, нито помещения, които да го определят, нито отговорници за разпореждането с него. Т.е. ще бъде въведен статутът  от преди 1982, когато не е съществувала правна рамка, която да защитава убежището.

Според един от професорите, които участват в работните комисии в министерството на образованието „ако въпросът относно университетското убежище не се упомене никъде в закона, тогава юридическото му значение и статут няма да важат. По този начин то ще остане една морална норма. Ръководството на всеки университет ще може свободно да търси съдействието на полицията, когато е необходимо без никакви усложнения. Няма да има нито компетентни комисии, нито сложни процедури, за да бъде повикан прокурор”.

Според някои негови колеги медиите трябва да престанат да представят убежището като основен проблем на гръцките университети. В същото време обаче през последните години темата завладяваше доста често медийното пространство, като последен пример за това бе окупацията на Юридическия факултет в Атина от имигранти миналия януари. Вандалствата, „застрояването” на вратите на канцеларии с цел изолирането на даден професор, окупациите и използването на помещения като „убежища” от различни групи се превърнаха в синоними на думата университет. Характерен пример е случаят с ректора на Атинския университет Христос Китас, който преди три години се принуди да подаде оставката си, след като стана обект на нападение от окупационни групи в сградата на ректората.

Новият рамков закон реално премахва правната сила на университетското убежище, като не се позовава на него. В последствие ръководството на вески отделен университет ще реши дали иска да включи правила за неговото упражняване във вътрешните правилници и, разбира се да поемат отговорността за тяхното изпълнение. Смята се, че разпоредбата ще бъде приета добре от университетското общество, понеже все повече нараства броят на гласовете, които искат разрешаване на този проблем.

Университетското убежище е тема, която занимава Гърция от миналия век. Въпреки започнатите в средата на 70-те години дискусии то не бе включено в закон, следователно нямаше юридическа, а само морална основа.

Убежището бе узаконено за пръв път през 1982 в рамковия закон за университетите, гласуван от правителство на ПАСОК и нито един министър не посмя да го „пипне” до 1997, когато правителството на Нова демокрация определи какво конкретно и кои помещения засяга то. Преди година същата партия официално поиска премахването на убежището.

От своя страна министър Анна Диамандопулу представи четири предложения за промени в закона от 1997. Тя призова всички университети да определят помещенията, в които се провеждат лекции и изследвания и се „покриват” от смисъла на убежището, да опишат окупираните от частни лица помещения и да определят начина, по който университетите могат да защитят духовното и материалното си имущество. Освен това министърът призова университетските ръководства да предвидят процедура на „дежурство” в своите правилници, за да се информира навременно ректорският съвет за случаите, в които съществуват пречки за свободната размяна на идеи.