Галерия

1

В условията на все повече задълбочаващата се криза в Гърция безработицата засяга всички възрастови групи, но при младите тя е особено висока. След като излязат от университетите това, което ги очаква в най-добрия случай е работа на половин работен ден, а в много случаи те просто се прощават с мечтата да упражнят професията си и се принуждават да работят нещо друго – каквото намерят.

Данните от проведените напоследък изследвания са показателни. Един от всеки четирима неназначени учители е безработен за повече от десет месеца. Половината от тях пък работят на съвсем различни от квалификацията си места: като служители и касиери в супермаркети, отговорници в складове, продавачи, шофьори на такси, сервитьори и други свързани с туризма професии. Едва един от всеки четири работи на места, сходни с неговото образование – в частни школи за изучаване на чужди езици и подготовка за кандидат-студентските изпити или като дава частни уроци.

По последни данни около 30 на сто от висшистите в Гърция са безработни, докато средният процент за Европейският съюз е 14 на сто. Безработицата при младежите на възраст между 15 – 24 години е 29,8 на сто.

Така кризата принуди много от тях да се замислят дали да не потърсят работа с по-добро заплащане извън страната. Според резултатите от едно проведено наскоро изследване седем от всеки десет висшисти в Гърция искат да напуснат страната, а един от всеки десет вече търси работа или смята да продължи обучението си в чужбина с цел да има достъп до други пазари на работа.

GRReporter се свърза с 36-годишния Георгиос, който вече от година живее и работи в Париж. От малък той е учил във френско училище, а след това се е дипломирал във френски университет. След като завършил той си намерил работа във Франция и останал там за няколко месеца. В Гърция се върнал, заради казармата и останал до миналата година, когато взел голямото решение да замине, този път за работа.

„На практика работя в същата компания, в която работех и в Гърция. За решението ми изигра роля най-вече политическата нестабилност в страната. В моя случай не е толкова, че парите не са ми стигали или съм бил изправен пред опасността да загубя работата си. Беше малко след началото на кризата. Гърция вече беше под надзора на Международния валутен фонд и компанията, в която работех вече отчиташе финансови загуби. Просто не виждах никаква възможност за професионално развитие”.

Той дискутирал идеята си със своята приятелка и решили, че от момента, в който във Франция заплатата му ще е почти тройно по-висока, той трябва да замине. Ели е адвокат, завършила е две магистратури и го последвала няколко месеца по-късно.

Когато го попитах дали познава и други млади хора, които са взели подобно на неговото решение, за секунди той нахвърли поне три. „Братовчедът на един приятел завърши медицина и след това замина за Германия. Двама мои колеги също заминаха за централните офиси на компанията в Англия, като причините за решението им бяха подобни на моите. Един мой съученик отначало работеше в банка. После създаде собствен бизнес, но бързо разбра, че в създалата се ситуация няма да може да се справи. Той замина за Белгия, за да си намери работа”.

Георгиос е в Париж от почти година. Казва, че не се чувства имигрант, но със сигурност не се чувства и местен. Ели все още не си е намерила постоянна работа и смята, че ще е изключително трудно да заработи като адвокат. „За да бъдеш адвокат е необходимо да владееш перфектно един език. Аз съм учила френския език като чужд и мисля, че ще мине много време, преди да се почувствам сигурна, че го владея на добро ниво”. Тя обаче не се отчайва, като същевременно работи като продавачка в голям магазин за мебели и домашно оборудване.

Георгиос казва, че се надява един ден да успеят да се върне в Гърция. „Ако нещата се стабилизират и видя, че мога да имам някаква професионална перспектива – да, бих се върнал”. Засега обаче, виждайки събитията в Гърция той смята, че е взел правилното решение.