Галерия

1

Деца, които продават цветя и носни кърпички на клиентите на заведенията, деца с акордеони в метрото, деца с четки на светофарите, просещи жени с бебета в ръце. Картината е всекидневна навсякъде в центъра на Атина, където въпреки кризата броят на просещите или „работещи” по различни начини деца не намалява.

Повечето от децата са ромчета от съседните на Гърция страни, както и такива от гръцки произход. По данни на неправителствената организация „Арсис – Социална организация за подкрепа на младите хора” от Солун, броят на децата, които се намират на улицата по някакъв начин рязко се е увеличил след приемането на България и Гърция в Европейския съюз. „До 2007 повечето от децата на улицата бяха от албански произход. След това към тях се добавиха и многобройни групи от тези страни. Деца от гръцки произход винаги е имало, но те винаги са най-малобройната група. През последните години в повечето от случаите децата са от ромски произход или от смесени бракове”, каза пред GRReporter представителката на организацията Валбона Хистуна.

„От дългогодишната си работа знаем, че някои от децата знаят предварително, че ще дойдат тук, за да печелят пари. Други деца не знаят и се информират за това, когато пристигнат в Гърция. Родителите и хората, които ги придружават обаче идват с ясното съзнание, че децата идват за да печелят чрез работа на улицата. Много често те се намират заедно с децата на улицата, но за нас това пак е експлоатация на непълнолетно лице. Тоест, когато една майка, баща, друга жена или който и да е се намира заедно с дете на улицата и просят, събират старо желязо от контейнерите за отпадъци, продават свещи пред църквите и т.н., всичко това за нас е експлоатация на деца”, допълни тя.

Децата пристигат в Гърция без никакъв проблем, защото са граждани на ЕС. Преминават границата придружени от родителите си, свои близки или дори семейни приятели. Те са снабдени с необходимия законен документ, в който се посочва, че са настойници на детето за времето, в което то се намира в Гърция.

От януари до септември 2014 по улиците на Солун са били открити  234 деца. 96 от тях са от албански, 81 от български, 6 от румънски и 51 от гръцки произход. Според Валбона Хистуна броят на децата от Румъния в града е намалял, защото те са се насочили към по-богати „пазари” като Атина или други европейски градове.

„Имаме екип от 2-3 души, които се намират всеки ден по улиците на Солун с цел да осъществят контакт с децата или с пълнолетните лица, които се намират заедно с тях. Те се опитват да спечелят тяхното доверие и след това заедно да организираме план за защита на децата.

Организацията полага усилия да помогне на всички, но това невинаги е възможно, защото децата се местят много често на различни места, от един адрес на друг, от Гърция към държавата на произход или други европейски страни. За съжаление случаите, в които не можем да намерим детето или цялото семейство за втори път не са никак малко”.

Често родителите или обкръжението на децата не приемат тази намеса на организацията. „Тогава ние се свързваме с прокурора за малолетни, който издава заповед за незабавното подсигуряване на защита на децата. В тези случаи е необходимо съдействие от страна на институциите в страната на произход на детето, които трябва да проучат каква е неговата семейна среда, за да се подсигури защитата му ако то бъде репатрирано там”.

„Една от най-сериозните и основни причини за експлоатацията на деца е бедността. Затова се опитваме да информираме родителите, които често не са наясно, че детето им не трябва да работи на улицата, а да ходи на училище и изобщо да се намира в безопасна среда. Често те не знаят това, поради факта, че не са грамотни или защото самите те са били подложени на същото нещо в своето детство. Когато не успяваме да убедим родителите, че те са хората, които трябва да защитят децата си, а не да ги подлагат на експлоатация, търсим други начини да им помогнем”, каза още Хистуна.

Според „Арсис” това, което трябва да се направи за по-резултатната закрила на експлоатираните по този начин деца е укрепването на институциите, които ги приютяват. „За мен най-важното е засилването на сътрудничеството между държавите. Ако нямаме налице начините за такова сътрудничество във всеки един момент, и казвам това в буквалния му смисъл, няма да можем да намалим и премахнем изцяло явлението, каквато е и крайната ни цел”.