Актуална, многопластова и деликатна, темата за осиновяванията отново е на дневен ред в Гърция. Сайтът protagon.gr публикува статия на нашия главен редактор и директор на GRReporter Мария Спасова. Предлагаме ви текста на статията на български:
Може би дойде време да легализираме осиновяванията “по бързата процедура”
Мария Спасова
Не харесвам термина незаконни осиновявания и ще ви обясня защо.
Запознах се с Лидия и Димитрис преди 13 години, когато дойдох да работя в Атина. И те са чужденци като мене, работеха в многонационална компания, имаха хубав апартамент в северните предградия, куче, всичко, освен ... детенце. Опитваха различни лечения, включително няколко пъти in-vitro, но без успех. Тогава решиха да действат. И те като мене са от балканска страна. Имаха подходящите “връзки” и в родината си, и сред тукашните “кръгове”. Донесоха им бебето на два дни в кошничка, в атинската им къща. Регистрираха го в родината си, а след това напуснаха Гърция и високоплатените си длъжности и се установиха в една западноевропейска страна. Лидия и Димитрис са завършили университети във Великобритания и знаеха много добре в какво се замесват. Направиха го, защото това беше единственият им шанс да се радват на детска усмивка вкъщи. Стотици гръцки семейства постъпват като тях.
От 2006 година, когато в Гърция за първи път се разкри схемата на незаконните осиновявания на бебета, предимно от български роми, се изписаха много статии, направиха се много документални филми, издадоха се много съдебни присъди. Явлението обаче процъвтява, защото нито обществото, нито съдебните и полицейски власти нямат сили да погледнат проблема в очите. А той е следният:
От една страна в Гърция има много семейства, които не могат да имат деца и искат да си осиновят, а в страната няма бебета, които да могат да бъдат осиновени. От друга страна в съседна България живеят 325 000 роми, в чиито семейства се раждат понякога по 10-12 деца. Техните родители с лека ръка са готови да “прежалят” 1-2 от тях с официалното обяснение, че с получените пари ще изхранят останалите деца в семейството. Имаме търсенето, имаме и предлагането, за да се осъществи сделката липсва само посредникът.
И понеже за държавните институции темата е табу, т.е. осиновяването по “бързата процедура” може да бъде само осъждано, се намесват предприемчиви лекари и адвокати от двете страни на границата, които запълват празнината.
Александрос е колега, журналист. Преди години със съпругата му също си осиновиха “по бързата процедура” детенце от България. Целият път, по който трябваше да премине, за да се финализира “сделката” беше много болезнен за него. “Всяка публикация за разбит канал за бебета само увеличава цената на посредника, но не премахва явлението”, смята той. От Брехтовата “Опера за три гроша” знаем, че експлоатацията на мизерията е доходоносен бизнес. В момента цената на едно бебе не пада под 20 000 евро.
Може би е дошло времето да легализираме осиновяването “по бързата процедура”. В крайна сметка то не е толкова лошо. Добро е за децата, защото попадат в семейства, където са обичани и обгрижвани. Добро е за осиновителите, защото мечтата им за своя рожба се сбъдва. И биологичните родители са доволни, защото са реализирали единствената понякога “стока”, която имат на разположение. Въпросът е да няма принуда, жертви на трафикинг и експлоатация на нечие нещастие. Това може да го гарантира единствено държавата.
След новината за малката руса Мария и последвалата я вълна от разкрития за деца, тестове ДНК и установяване на биологични или не родители, по телефона ми се обади Лидия. “Вече никъде не се чувствам сигурна”, ми каза тя. По работа тези дни говорих и с Александрос. “Страх ме е, че ако тази истерия около осиновяванията се разрастне, ще стигнат и до нас и ще ни вземат детенцето”, призна ми той.
За “вълната разкрития” отговорността е и на нас, журналистите, които не бива да се превръщаме в слона, случайно попаднал в стъкларски магазин.
* Използваните имена са измислени, но зад тях стоят реални хора.